Катрин Панколь - Muchachas

Пристигна, яхнал мощен „Харли Дейвидсън“, с който нокаутира Рей. Бе монтирал на мотора уредба и докато момчетата на Рей слушаха Майк Брант, като припяваха с пълно гърло: „Позволи ми да те обичам тази нооощ“, и пикаеха срещу стената, Ролан Клервал надуваше звука на Jumping Jack Flash и вдигаше пушилка по улиците на градчето.

— Няма повече да се правим на тъпаци, дотук с песните на Майк Брант! — заяви Рей с изкривена от гняв физиономия.

Ролан Клервал сновеше напред-назад пред смаяните им погледи. Намаляваше, когато ги доближеше, след което даваше газ и отпрашваше.

— Ау, видяхте ли! Суперяко!

Рей нямаше думи, дъхът му секваше. На всяка цена искаше да се сприятели с пича с „Харли Дейвидсън“-а. Изпращаше Тюрке, Жерсон, Лансени да се навъртат покрай мотора чудо и неговия собственик, канеше се дори да изпрати Едмон.

— Върви ти, след като толкова те интересува… — ядосваше се Едмон.

— О, пич! Няма защо да се цупиш! Ревнуваш ли, маце?

Едмон не му обръщаше внимание и си тръгваше.

— Хайде сега, само се пошегувах, върни се! — провикваше се Рей. — Мамка му на тоя, нищо не можеш да му кажеш!

Едмон се прибираше у дома, гледаше телевизия или се зачиташе в някоя книга. Подготвяше се за приемните изпити за престижното Висше търговско училище и си бе поставил за цел да успее.

Нещата се наместиха именно през онова лято.

Съдбата им влезе в правата си, без никой от тях да забележи. Един лош вятър задуха из улиците на Сен-Шалан.

След много усилия Рей успя да се запознае с Ролан Клервал покрай новия флипер в кафенето на Лансени. Двойно по-бърз от предишната машина, той святка, издава звуци и плюе красавици по бикини. Двамата се заприказваха за мотори, мощни двигатели, запалване, за къстъми и круизери. Ролан даде на Рей да яхне мотора.

— Истински FX 1200 Super Glide. Не е някаква кукленска играчка! Погледни само, седалка и калник от полиестер, направо е върхът!

— Може ли да направя едно кръгче? — попита Рей, на когото направо лигите му течаха от мерак.

— Какво ще получа в замяна? — отвърна Ролан Клервал, изкривил уста.

Този тип не се усмихваше, той кривеше уста.

— Среща с Валери, най-красивото момиче на Сен-Шалан, тя прави всичко каквото й кажа.

— Съгласен. Тази вечер, тук, в девет? Ти ще й чукнеш среща, за да не ми откаже на мен, става ли?

— ОК, нямаш проблем.

И Рей подкара бленувания FX 1200 Super Glide.

Обиколи градчето да се изфука. Намали пред аптеката, поздрави Ани, която говореше с аптекаря, намигна й, завъртя се пред къщата на Валери. Тя веднага излезе, размахвайки ръце, за да изсуши по-бързо яркочервения си маникюр. Той й определи среща: „Точно в девет, и да се направиш красива, имам нещо предвид за теб“. Валери се прибра вкъщи, подскачайки като козле.

Слязъл от мотора, Ролан Клервал не беше никак привлекателен: дребен, със сплескана глава, вкопана в раменете, с полегато чело, безформена брадичка, кафяви миши очички и гъста къдрава руса коса, която по̀ приличаше на перука, отколкото на истинска кичара. С нетърпение чакаше Рей да му докара обратно машината, та да се покатери на нея и да си възвърне авторитета.

Имаше камера „Кодак Инстаматик“ и цветен „Полароид“, с натъртване на думата „цветен“.

Подреждаше Рей и момчетата, заснемаше ги с камерата, правеше им моментални снимки с „Полароид“-а. Заемаше вдъхновена поза и заявяваше, че мечтаел да прави кино, но баща му не искал да чуе за това.

Носеше панталон чарлстон в оранжево, виолетово, жълто, боти на висок ток, впити шотландски пуловери в необичайни, ярки цветове, бяло, възтясно якенце от изкуствена кожа. Никой не бе виждал нещо подобно в Сен-Шалан.

— Естествено… тук не сте чували за бутика „Ренома“! Това е най-великият бутик на Париж!

Изкривяваше устни и сигурно си казваше вътрешно: „Селяни нещастни!“.

Рей понасяше презрителното му поведение, арогантността му, само и само да яхне „Харли Дейвидсън“-а. Заповядваше на Валери да го котка, сещаш се какво ти казвам, кукло! Ще ти се реванширам! И се понасяше по пътищата.

Онова лято Едмон прекара малко време с бандата. Имаше основателна причина: подготовката за изпитите.

Една вечер, кацнал на мотора, Рей мина покрай Леони на автобусната спирка. Тя се прибираше от лекции, свършваше втората година право. Той закова, усмихна й се и я покани да се качи.

Тя отклони поканата, пламнала от смущение.

Той даде газ, махайки й с ръка, след което се върна, спря до нея, разтворил широко ръце, хайде, ела! Тя стана още по-червена. Рей заби в нея усмивката си, черните му очи настоятелно я оглеждаха, бе изпъчил гърди и я принуждаваше да отстъпва пред ослепителните му бели зъби и изпънатите ръце, хванали здраво кормилото. Тя притискаше учебниците до гърдите си и навеждаше глава, без да отделя очи от Рей.