Катрин Панколь - Muchachas

След като ги обереше, те си плюеха на петите, обръщайки се от време на време, колкото да се уверят, че Реймон не ги преследва. Той им показваше с ръка как ще им пререже гърлото, ако се раздрънкат, и хлапетата търчаха като подгонени зайци. Дори не си помисляха да го издадат.

С някои от тях се договаряше: „Ще те оставя на мира, но ще ми направиш услуга. В събота вечер ще организираш купон у вас и ще поканиш Еманюел и Кристел“, или: „Днес на обед ще ми дадеш мотопеда си, защото имам да свърша нещо“.

Други се самопредлагаха да му вършат разни услуги, за да не ги заплашва. Търчаха при него, донасяха му за разни комбини, за възможен изгоден удар, съобщаваха му за пратка якета в някой склад, бутаха му шперц за вратата на спортен магазин, за да се вмъкне през нощта и да изнесе стоката, бинокъл да си плакне очите, гледайки как красивата Ани се търкаля в леглото с аптекаря г-н Сетен.

Реймон си водеше отчет за информациите, раздаваше червени точки, пляскаше по главите в знак на благоразположение, заплашваше неотстъпчивите.

Беше се заплеснал по Едмон. Предложи му да му стане съдружник. Да си съдружник на Реймон Валенти си беше голяма чест! Място на първия ред, вляво от шефа. Така Едмон получи отлична възможност да изучава човешката природа. После си изработваше теории, които останалите слушаха със зяпнала уста.

Твърдеше, че е нужно да се взема страхът на околните. Да им се нанесе силен удар в началото, за да не се налага повече да ги бият.

— И после какво? — недоумяваше Лансени.

— После те сами ще легнат в краката ни — отвръщаше Едмон.

— Спор няма — заявяваше Тюрке, — тоя има глава на раменете.

— Нищо чудно — намесваше се Реймон поучително, — нали ми е брат. Кръвен брат.

И той се удряше по гърдите. Два пъти, та да прозвучи по-мъжествено.

Точно той, Едмон, посочи страха като върховно оръжие.

— По-добро от това няма. Дори не се налага да го вадиш от кобура и никой никога не го открива. То е невидимо, неосезаемо. Луи XI, който е бил един умен крал, го е проумял. Достатъчно е било да се появи и хората падали в краката му. Затова се е задържал толкова дълго на престола, вижте в учебниците си по история. Ние ще постъпим по същия начин, удряме яко, за да ги сплашим, и после живеем от вече придобитото.

— Кое битото? — питаше Тюрке.

— Придобитото, резултатът, Рак!

И понеже Тюрке зяпаше недоумяващо, Реймон се нервираше:

— Хайде, продължавай, той е с нас, трябва само да зацепи, предложението ти е блестящо, усещам как страхотно ще се забавляваме.

— За да наложиш терора — продължаваше Едмон, — са необходими муниции. Семейни тайни, дребни подлости, които хората обикновено замитат под килима, истории за изневери, за пари, за имоти. Влизаме им под кожата, намърдваме се, надаваме ухо, сприятеляваме се, изкопчваме, трупаме, кътаме. Създаваме си запас от информация и после ги заплашваме, че ще се разприказваме, ако са непослушни. Ще ни отнеме доста време, несъмнено, но така ще ги оплетем в огромна паяжина и от нас ще се иска само да лежим и да си пълним гушите.

Реймон изръкопляска бурно.

— Блестящо, блестящо! — повтаряше той. — Ти си гений.

Едмон беше умът, той кроеше плановете, изковаваше стратегиите. За да се харесва на Рей. Да бъде достоен за своя побратим. Решеше косата си по същия начин, носеше същите джинси, копираше походката му с изпънатите рамене и прибрания корем. Беше си останал закръглен, но правеше упражнения за мускулите, научи се да се бие, да говори високо, да слага палци в колана на панталона си, да гледа хората в очите. Като Рей. Не постигна обаче съвършената физика на Рей, която хипнотизираше и момчетата, и момичетата. Красотата на Реймон беше изумителна. Достатъчно бе да се появи някъде и всички се влюбваха в него. Той извръщаше глава, повдигаше едната вежда, заставаше неподвижно и жертвите му покорени падаха в краката му. В Сен-Шалан разправяха, че когато бил малко момченце, старата Валенти го държала закопчан за полата си, не давала на жените да го погалят по главата или по бузата. Дори собствената ми майка! — въздъхва Едмон, търсейки масльонката, за да капне няколко капки на една пружинка. Тази жена, чиста като зората, признаваше, че синът й притежава дяволска красота. Много съм щастлива, че съм стара, иначе не знам как щях да му устоя!

Идеята да скъси името си също принадлежеше на Едмон.

— Владетелят на замъка е прав до известна степен, Реймон е съвсем обикновено име, докато Рей, Рей Валенти, вече ти придава ореол на легенда. На кинозвезда. Хората си те представят как вървиш по главната улица в някой уестърн, с два колта, които се полюляват на хълбоците ти…