Катрин Панколь - Muchachas

Всичко това ми беше известно. Жителите на цял Сен-Шалан го знаеха, но си траеха. Отначало поразени от наглостта на семейство Бурашар, а по-късно от тази на Реймон Валенти. Смениха господарите, без дори да забележат.

Реймон беше този, благодарение на когото Андре окончателно се пристрасти към дрогата.

Зърна го една вечер през един прозорец на замъка, надвесен над някакъв бял прах, съсредоточен върху непознат за него ритуал.

Едмон Куртоа заяви безапелационно:

— Дрогира се, много ясно!

— Разбира се, че се дрогира, много добре знам, само исках да се убедя! — тросна се Реймон, обиден, че са го уличили в очебийно незнание.

И въвлече в играта Тюрке, който се превърна в основен доставчик на младия Бурашар.

— Увеличаваш дозите, за да го зарибиш, след което смесваш дрогата с разни боклуци и така, докато ни падне в ръцете.

— А с какво ще купувам стоката? И откъде ще се снабдявам? — попита уплашено Тюрке.

— Аз съм насреща, не се панирай. Кой е шефът?

Това беше първото му престъпление.

Научих го от един приятел, който работеше в болницата и се бяха разбрали с Реймон.

Как успяваше да намира толкова дрога, така и не разбрах, но резултатът беше налице. Андре ставаше все по-зависим от Тюрке, който му продаваше дозите все по-скъпо.

Един ден, спомням си много ясно, Реймон влезе в двора на замъка, където Андре се беше отпуснал в един шезлонг и излагаше на слънце бялото си като креда лице, доближи се до него, хвана с две ръце пениса си, насочи го към младежа, издаде напред таза си, имитирайки сексуален акт, и подметна: „Преебан си, старче, жестоко си преебан!“. Разсмя се гръмогласно и побягна.

Това момче беше истински дявол.

Всъщност дяволът беше навсякъде, не само в дома на Валенти, а и в замъка на семейство Бурашар.

Фаталност някаква, проклятие, което се предаваше от поколение на поколение. Жестока закономерност, по силата на която едни и същи злочестини непрекъснато се повтаряха.

Единствената свястна постъпка на Жюл дьо Бурашар бе да ни подари тази ферма, преди да умре. Отлична ферма с четири хектара земя, езеро и стопански постройки в добро състояние. Той има дори добрината да ни заеме достатъчно средства, за да платим данък наследство. „Искам да бъдете обезпечени, ти и Сюзон. Вие бяхте единствената ми компания. Бих могъл дори да кажа единствените ми приятели…“. Беше го написал в завещанието си. Когато научих, сърцето ми не издържа и се наложи да полегна на дивана на нотариуса. Сюзон се разплака. Плачеше и не преставаше да повтаря на нотариуса: „На нас ли, сигурен ли сте?“. Убедена беше, че е станала грешка. Днес често сяда в кухнята, гледа пода, излъскан като огледало, и повтаря: „Въпреки всичко добър човек беше Жюл, не мога да си изкривя душата. Ако не беше той, щяхме да сме в старчески дом“.

Рей Валенти вече беше женен за Леони, когато старият Бурашар умря. Той се развика, че било кражба, но бе написано черно на бяло, всичко беше по закона. Рей така и не се примири, редовно ме заплашва да ми отнеме стопанството. Трийсет години, откакто го няма на тоя свят Бурашар! Твърди, че бил дупе и гащи с новия нотариус, щял да оспори завещанието, все още било възможно.

И досега понякога получавам писмо от нотариуса, иска да му изпратя фотокопие от някой стар документ, за да съберял всичко и да отворел преписка. Тогава си вземам двойна доза капки за сърцето.

Така е, семейство Бурашар ни донесоха само беди.

Един ден, беше преди десетина, не, дванайсетина години, дойде да ни посети Едмон Куртоа. Попита дали мога да приютя Стела. Само докато си намери жилище.

— Имате една постройка в добро състояние, която стои неизползвана. Ще ви дам пари, ремонтирайте я и й позволете да се нанесе…

Не казах нито да, нито не.

— Ще ми направите услуга — настоя Куртоа, — и на нея също.

Погледнах право в очите този мъж, който не се страхуваше от Рей Валенти.

— Той няма да ви пипне с пръст. Нито вас, нито сестра ви. Гарантирам ви.

— Откъде сте толкова сигурен? — попитах го.

— Имате думата ми.

— Но той постоянно заплашва да ми вземе къщата.

— Не може да го стори. Всичко е отдавна приключено.

— Той не смята така.

— Само така си говори, за да ви държи в напрежение.

— Ами… ако си представим, че успее да го направи?

— Ами ако си представим, че аз съм по-силен от него?

Като каза това, лицето му придоби каменно изражение. Превърна се в къс от ледена ненавист и аз му повярвах.

Ремонтирах пристройката и Стела дойде да живее при нас.