Катрин Панколь - Muchachas

— При едно условие — казах й. — Не искам никога да чувам за баща ти, за майка ти, за улица „Епервие“ №42. До гуша ми е дошло от семейните ви драми.

Стела отметна един рус кичур, пъхна дълбоко ръце в джобовете си, сви рамене и ми отговори, че така или иначе, никога не отваряла дума за това, научила се била да си държи устата затворена.

Засрамих се.

Оттогава живее при нас.

Показах й входа на тайното подземие, скрит в треволяка в подножието на склона. Коридор, дълъг километър и половина, който тръгва от фермата и излиза на повърхността насред една ливада. Беше от времето на революцията, когато роялистите бягали, за да спасят задниците и главите си! Идвали да се крият във фермата, въобразявайки си, че няма да ги намерят. Сводовете са здрави. Е, има плъхове и полски мишки, и прилепи, но те не са страшни. Ще можеш да идваш и да си отиваш незабелязано.

Като по-малка се криеше при нас, когато нещата не вървяха. Промъкваше се в къщата като изгладняло коте. Хапваше останалата супа, гризваше някое сухо парченце хляб, свиваше се на кълбо на канапето срещу телевизора, гледаше някой филм и поемаше обратно с колелото в нощния мрак.

— Престани да се надуваш! — казвах аз и пъхах в джоба на пухенката й няколко медени бонбона.

За мен тя беше като собствена дъщеря.

Усмихваше ми се с такава тъга, че предпочитах изобщо да не го прави. Затова, когато онази вечер се появи мъжът в кухнята и заяви, че ще отведе Том, аз не помръднах. Том го последва, а след това Стела крещя толкова яростно, че Сюзон се разплака.

Още една драма.

Жорж поглежда небето и си задава въпроса защо животът се повтаря, защо ви сервира все едно и също. За да разберете най-накрая какъв е проблемът и да го разрешите веднъж завинаги?

Но за да го разрешите, е нужно да разполагате с необходимите средства. Нужно е да сте достатъчно силен, хитър и знаещ.

Жорж напусна училище на четиринайсет години. Никога не е чел истински книги. Не вярва в бог. Никога не е говорил със свещеник. Познава дърветата, растенията, животните, зеленчуците, плодовете, дъждоносния западен вятър. Знае как да окастри дърво, как да прогони червеите от прасковите и смокините, като окачи по клоните им торбички, пълни с натрошени яйчени черупки. Знае също, че салатките, зелето, керевизът и магданозът трябва да се засеят на млада луна. Такива неща. Колкото до мъжете и жените, виж, по този въпрос не е много наясно.

Поглежда небето още веднъж, сякаш там горе ще открие отговора, вдига рамене, казва си, че е бъзльо, прокарва длани по дъното на панталона си и се прибира вкъщи.

Стела влиза в кухнята и се спъва в Подлизурко, който лежи на плочките. На устните й цъфва усмивка. След като спи пред вратата, значи Том е в безопасност.

— Какво правиш тук, малкият? Къде са другите?

Подлизурко се надига, олюлявайки се. Изтръсква се. Повдига се на задните лапи и протяга муцуна за милувка. Стела чувства ноктите му през панталона си, гали го по главата, разтрива ушите му, целува го по муцуната, чеше го под брадичката. Той е непоправимо сантиментален и ще я остави на мира едва след като получи полагаемите му се милувки и любовни обяснения.

— Ти си красавец, ти си най-красивото куче на света, любимото ми мъниче. А Том къде е, спи ли? Том в стаята си ли е?

Папагалът Ектор ситни из кафеза, хапе пръчките в очакване на обичайния залък хляб с масло или фъстък.

— След малко, красавецо, след малко…

И той също е спокоен, значи всичко е наред. Напразно се е тревожила.

Стела оставя чантата си, маха шапката, тръска глава да бухне косата й, изритва грубите си обувки, навива ръкавите на пуловера и се втурва към стълбите.

Здравеняк и Помияр са на пост пред открехнатата врата. Двамата вдигат глава едновременно, чувайки стъпките й, застават нащрек, но тревогата се оказва фалшива. Обуздават желанието си да се нахвърлят отгоре й и изразяват обичта си с достойнството на истински английски иконом.

— О, малките ми! — възкликва тя. — Стоите на пост? Страхотни сте сладури.

Изважда бисквитки от джоба. За разлика от Подлизурко, който си пада по ласките и нежния шепот, доказателство за това, че е предпочитаният, Здравеняк и Помияр предпочитат бисквитките.

Том спи, щастливо усмихнат. Сигурно сънува нещо приятно. Бретонът му е отметнат, сякаш ангелче го е погалило по челото.

Тя се отпуска до него и шумно въздиша. Има чувството, че ще избухне, прекалено много противоречиви емоции се борят в душата й: успокоена да види безметежно спящия Том, притеснена за майка си, сама в болницата.