Катрин Панколь - Muchachas

Когато стана на петнайсет, Реймон се подложи на операция на тестисите, рутинна медицинска намеса при мнозина юноши. Андре научи за нея и се развилия. „Реймон малката пишка“, „Реймон сухия ташак“, „Клюмналия Реймон“. Реймон ще гледа бебета през крив макарон! За празна торбичка няма пичка!

Зървайки го из градчето, му крещеше: „Ей, ти, Сух ташак, бързо ела тука!“. Стана му прякор, месарят, хлебарят се изпускаха понякога. Един ден в прогимназията един учител го извика на дъската и му кресна: „Я да видим, Сух ташак, какво си разбрал“. Целият клас се разкикоти. Реймон Валенти напусна класната стая. На другия ден не се появи. Нито на следващия. Това се случи точно след дипломирането.

Реймон все още беше много малък, за да хвърли един як пердах на Андре. При всяка негова обида изпадаше в ярост и налиташе срещу младежа. Двамата се биеха, докато Андре надвие и го хвърли на земята, като го държи за дъното на шортите и се дере: „Марш оттук, гнидо, нищожество, нещастник недоправен!“.

Реймон се изправяше на крака и бързо се озоваваше на някое дърво. Катереше се като катеричка и с опасност за живота започваше да пикае, стараейки се да уцели Андре. Или се люлееше на клоните и надаваше маймунски крясъци.

— Точно така — викаше Андре, — прави се на маймуна. Много ти прилича.

Фернанд заставаше на прага на кухнята, избърсваше мазните си ръце в престилката и се провикваше:

— Ще ми утрепете детето!

— Няма страшно, Фернанд — отвръщаше Андре, — малките копелета са издръжливи.

Тогава тя на свой ред се разкряскваше:

— Хайде, давай, синко! Покачи се още по-високо! Покажи му, че ти си по-силният!

И Реймон се изстрелваше към самия връх.

Фернанд хвърляше поглед на побесняла вещица към Андре, притваряше очи и процеждаше през зъби:

— Проклети да сте, всички Бурашар овци! Проклети, разорени, окървавени! Нещастие да ви сполети, кръв да се лее, камък върху камък да не остане от вашия замък, очите си да изплачете!

Андре поглеждаше към майката, готова да изгуби работата си, но да защити детето си, и душата му се гърчеше в безсилна злоба.

Леони наблюдаваше със свито сърце жестоките постъпки на брат си. Тя скришом хвърляше погледи на Реймон, който не й обръщаше внимание, но не дръзваше да се намеси, понеже обожаваше брат си.

Реймон и Леони бяха връстници и бяха посещавали същото училище, после Реймон бе постъпил да чиракува при месаря. За кратко. Колкото да се научи да върти ножа. По-късно реши да става счетоводител и се записа на задочен курс, но не взе нито един изпит с обяснението, че истинското му призвание не били числата, а нещо, свързано с хората. „Добре, но какво?“, питаше майка му, която, за да плати курса, ходеше да чисти на все повече къщи. „Искам да стана герой, мамо, да стана мъж, който спасява света, който е уважаван от всички. Имай ми доверие, ще намеря своя път и тогава двамата с теб ще ги приковем на позорния стълб.“

Фернанд Валенти вярваше безрезервно на сина си.

Трябваше да мине време, докато Реймон намери начин да се справи с Андре. Той се движеше в компанията на четирима приятели. Малкият Едмон Куртоа, закръглен и непохватен, с очила на носа и таке на главата, тесен панталон и шал около врата, с когото не се разделяше, беше интелектуалецът на групата. Четеше книги, беше първенецът на класа, сееше мъдрости, които приятелите му не разбираха, но които определено го издигаха в очите им. „Когато не се обичаш, изпитваш нужда да парадираш.“ „Андре изпитва страхотна ненавист към себе си, затова я проецира върху околните.“ „За да не тормози себе си, той тормози ближните си.“ Реймон захласнато слушаше Едмон, който пък се възхищаваше от красотата и физическата издръжливост на приятеля си. Двамата се побратимиха, станаха кръвни братя. Твоето е мое и моето ти принадлежи. Останалите от групата бяха Тюрке, Жерсон и Жерар Лансени, който се готвеше да поеме кафенето на баща си и да пусне Рей Валенти в задната стая, където той да обмисля на спокойствие подлите си удари.

Тюрке беше рижав и толкова бял, че изгаряше на най-слабото слънце. Прякорът му беше Рака. Дълъг и отпуснат, той имаше много лоша стойка и на осемнайсет години беше вече почти гърбав. Бе дясната ръка на Рей Валенти, довереният му човек за най-мръсните задачи. Нищо не можеше да го отврати, нито да го уплаши. Жерсон мислеше само за момичета, за коли, за флипери и за пиячката, с която се наливаше тайно, зад бара. Можеше с една ръка да удуши кокошка и със зъби да тегли мотоциклет. Стана автомонтьор. Младежите бяха като петте пръста на ръката. Превърнаха се в организирана банда.