Катрин Панколь - Muchachas

Беше представител на старата аристокрация, която предпочита да умре, вместо да се промени, да умре, вместо да се приспособи към новия живот. Употребяваше думи, извадени от някакъв стар речник, нахвърляше ги без ред, разкрасяваше ги, раздуваше ги, излъскваше ги, но ако се опиташ да вникнеш в смисъла на тези дрънканици, кънтеше на кухо. Да мислиш е изморително, а Жюл дьо Бурашар държеше най-вече да си живее живота, без да се напъва.

Ставаше рано, правеше три упражнения пред отворения прозорец на стаята си, бръснеше се, завързваше грижливо подбран ефирен шал около врата си, слизаше в трапезарията да си изпие чая, наведнъж гаврътваше първата чаша, хапваше препечена филийка с масло и конфитюр от боровинки, варено яйце, резен бекон. Слагаше си ловджийското яке, обуваше гумени ботуши, нарамваше една пушка, нахлупваше филцовата си шапка и се провикваше колкото му глас държи, отивам на лов.

Стигаше до курника, стреляше във въздуха няколко пъти, колкото да уплаши кокошките, прихваше развеселен от разхвърчалата се перушина и слама, проверяваше дали има снесени яйца, прибираше ги и се връщаше в господарския дом с обичайното изтъркано твърдение, колко силно мрази селото. Но аз мразя също толкова силно и града, драги ми Жорж, къде да се преместя да живея в такъв случай? А? Можете ли да ми кажете? Вие сте щастлив човек! Вие сте от онези простодушни хорица, които се чувстват щастливи, където и да ги сложиш. Липсата на мисъл е опиумът на народа. Ех, как ви завиждам само… Запалихте ли камината?

Отиваше да се настани в салона с кучетата по петите, помолваше за втора чаша чай и потъваше в четене на колонката със светски клюки във „Фигаро“, която коментираше, докато чакаше да стане време за обяд. Смееше се гръмогласно, произнасяйки сричка по сричка: това е направо у-ди-ви-тел-но! Сме-хо-твор-но! Буквално комично, ще се пръсна от смях, невероятно! Ако беше раздразнен или изнервен, ругаеше: бесен съм, гневен съм, яростен съм, ще избухна.

Винаги едно и също. Наближеше ли обед, Сюзон отнасяше таблата с чая, слагаше още цепеници в камината. Той оставяше вестника и разпитваше за новините в градчето. Кой с кого спи? Коя от кого е забременяла? Ами онази малката сладка Силвиан все още ли не е омъжена? Бих й казал една-две думи на тази маймунка! А Фернанд? От кого е детето? Така и не се разбра ли? Сигурно е някой от сезонните работници. Добре, че е успяла да го хване, защото не се редят на опашка за нея! Трябва да го е прилъгала някоя нощ, когато бедният човечец е бил готов на всичко, само и само да си намери някоя да му бутне.

Сюзон мълчеше, пламнала от смущение.

— Драга ми Сюзон, вие няма да се оставите да ви надуят корема по този начин. Не сте достатъчно привлекателна, за да си дават труда да ви се подмилкват. Косата ви влиза в очите, толкова сте нискочела. Имате вид на недооблизано биче. Можете да спите спокойно, никой няма да дойде да ви опипва…

Сюзон отдавна трябваше да се е върнала в кухнята и да приготвя обеда, но стоеше мирно като войник.

Той правеше малка пауза, кръстосваше и прекръстосваше крака, потупваше по главата някое от кучетата и продължаваше:

— Понятие си нямам откъде да ви подхвана, ако случайно ми хрумне подобна мисъл… Виждал съм ви единствено да превивате гръб, виждал съм и ръцете ви, когато сервирате на масата. За мен представлявате само някакво туловище и две ръце. Не е ли страхотно за-бав-но? Аз говоря на едно туловище! Туловище, което на всичко отгоре гласува! Вашият глас е равностоен на моя, не ви ли се струва глу-па-во? Няма вече благоприличие в наши дни. Няма вече йерархия. Французите искат равенство, само равенство. „Хората се раждат равни и още на следващия ден престават да бъдат равни.“ Не съм го казал аз, казал го е един човек на име Жюл Ренар. Бих могъл и аз да го кажа, ако се бях родил преди него. Още един, който неучтиво ме е изпреварил. Погледнете ме. Аз, Жюл дьо Бурашар, съм роден за артист. Навремето написах няколко нелоши кратки пиески, които така и не видяха бял свят. Не, пуснаха ги един път в някакво местно списание и бях отличен с поощрителна награда. Не първа, не втора награда, а поощрителна! Никога повече не повторих, не желаех да бъда у-ни-жа-ван от жури, купено с пачки пари, с обещание за безпаметен гуляй или със закръгления задник на някое момиче. Работата е там, че съм наясно с тези нагласени церемонии. По дяволите гения, да живеят договорките… Оттеглих се. С достойнство. Отдадох се на изкуството на безделието, на несполуката. Да се провалиш във всичко е също изкуство. Аз го практикувах усърдно и се влюбих в моя провал. Това не е ли у-ди-ви-тел-но?