Катрин Панколь - Muchachas

— Дума да не става!

— Защо… помисли малко.

— Казах вече, дума да не става!

— Няма смисъл да упорстваш. Послушай ме. След като си го иска, значи мечето е важно за нея. Може би й напомня за някого?

— Вярваш ли наистина?

— Ще издебнеш, когато Рей не си е вкъщи. Някоя вечер, когато пие в кафенето на Жерар. Старата е в стаята си, не може да мръдне от леглото. Том се покатерва през прозореца, промъква се вътре и работата е в кърпа вързана. Да не говорим колко ще му хареса. Ще стане за секунди. И ти ще бъдеш там, да го пазиш.

— Ще видим…

— Досега набутвала ли съм те в опасни ситуации?

— Не, никога — признава Стела.

— Тогава…

Стела кимва.

— Добре, съгласна съм.

Още един възел на тревога се развързва и тя топва залък в соса на телешкото задушено.

— Вкусно е… Сигурно дълго е къкрило на бавен огън.

Сваля шапката си, облакътява се на масата и се заема с унищожаването на манджата на Жюли, обгърнала чинията с ръце, сякаш някой се готви да й я отнеме.

— Друго какво иска Леони? — осведомява се Едмон, наливайки си втора чаша вино.

Той носи тиранти върху найлоновата си риза. Отдолу прозира потникът му и от яката на ризата се показват къси, сиви косми.

— Спомена за някакъв метроном и музикални партитури. Тя обича класическа музика и тактува с един пръст. Това я прави щастлива. Не знаех, че е свирила на пиано.

— При това много добре. Той й забрани и продаде пианото.

— О! — въздъхва Стела. — А тя нищо ли не каза?

Сепва се. Що за идиотски въпрос?

Едмон Куртоа се усмихва уморено, сякаш казва, има толкова неща, за които не подозираш.

— Чета ви мислите — отвръща Стела. — Защо мълчите, след като има толкова неща, за които знаете? В такъв случай и вие сте като всички останали…

— Не, Стела, всъщност всичко е толкова сложно.

— Така отговарят на децата, за да не им обясняват, сложно е, ще разбереш по-късно.

Тя въздъхва.

— Вече не съм дете. На трийсет и четири години съм. Имам момченце и съм се превърнала в майка на собствената ми майка. Повече нямам сили да понасям този закон на мълчанието, г-н Куртоа.

Едмон избърсва джобното си ножче в хляба си, затваря го и го прибира в джоба.

— Засега, най-важното е майка ти. Нейната сигурност… Не се пали. Всяко нещо с времето си.

— Писна ми да чакам. Откога продължава всичко това… чудя се как не е умряла досега.

— Значи не е трябвало да умира. Ще се оправи, обещавам ти.

Той я поглежда със същия поглед като в бара, когато беше още малко момиче. Поглед, изпълнен с нежност и гняв едновременно, който й казва, не се страхувай, аз съм тук, довери ми се, всички мъже не са мръсници.

Стела иска да му вярва. Само да…

Поглежда часовника си.

— Боже мой! Колко късно стана! Трябва да прибера Том и да го сложа да спи.

— Сигурно Сюзон вече го е сторила — казва Едмон Куртоа.

— Не! Трябва да вървя. Довиждане, г-н Куртоа, и благодаря.

Той я хваща за ръката и я стиска.

— Благодаря за всичко — добавя Стела.

— Идвай при мен, когато пожелаеш. За теб винаги ще съм на разположение.

— Знам.

Жюли я изпраща до вратата.

— До утре — казва Стела. — И благодаря…

Жюли се засмива.

— Винаги си добре дошла в този дом.

Неочаквано Стела се притиска до нея и я прегръща. Повдига я с две ръце. Очилата на Жюли се замъгляват.

— Благодаря ти, че си винаги до мен, приятелко.

Смутена, Жюли не смее да я прегърне. Стои права и пристъпва от крак на крак.

— Уших кукла от пачуърк за клуба по ръкоделие. Искаш ли да я видиш?

Стела я пуска на земята и слага ръка на бравата на входната врата.

— Друг път… А, щях да забравя! Имаш ли някаква книга да дадеш за майка ми? Писна ми да й препрочитам все една и съща история.

— Какви книги харесва?

— Нямам понятие. Книга с щастлив край, нещо вълнуващо. Вкъщи нямам голям избор. Не си падам много по книгите.

Жюли повдига очилата си с един пръст, почесва се по главата и извиква:

— Имам точно каквото ти трябва! Гениално е, чете се на един дъх и научаваш много неща, стой така, отивам да ти я донеса. Сигурна ли си, че не искаш да видиш куклата? А ти направи ли кукла?

— Честно казано, сега нямам много време…

Кръжокът по пачуърк организира благотворителна разпродажба на кукли в полза на ресторантите в Санс, които раздават храна на нуждаещите се. На Стела съвсем й беше излязло от ума.

След кратко колебание тръгва след Жюли.

Докато Жюли търси книгата, Стела разглежда парцалената кукла. Приятелката й е измайсторила дама в черно вечерно облекло, наметната със сребристо сако с релефни фигури, с дълга бяла коса, червени бузи и широка карминена усмивка. Стела забива пръст в корема й, тя се пречупва на две, без да престава да се усмихва. Маха си пръста и куклата се изправя.