Катрин Панколь - Muchachas

Жюли винаги е била на нейна страна.

През онзи знаменателен ден двете отидоха на училищния плувен басейн.

Рей я караше да носи цял бански, за разлика от останалите момичета, които се разхождаха в бикини и излагаха на показ съблазнителни бюстове. Той твърдеше, че се грижел за добродетелта й, възпитавал я в скромност, и че можела да се разголи чак през първата брачна нощ пред съпруга, който той щял да й избере. Нощем я заплашваше с огънчето на цигарата си, гореше я по корема, ниско под кръста или между хълбоците. Оставаха й тъмни петна, мрачни, безжизнени съзвездия. Той внимателно избираше къде да притисне червеното пламъче на цигарата и очакването бе не по-малко жестоко от болката. Целият бански прикриваше следите.

Облечена в черния си бански, тя скочи от най-високия трамплин. Беше си обещала да забие още един пирон. Затисна нос с ръка и скочи.

Водата се разтвори като стоманена челюст и в главата й избухна взрив. Бум, бум, отекнаха два изстрела. Задържа се под водата, замаяна, неподвижна. Жюли се гмурна, издърпа я от водата, помогна й да седне край басейна и я тупна по гърба, за да изплюе водата.

В този миг най-неочаквано всички шумове се завърнаха и тя притисна с ръце ушите си, които пищяха от невероятната олелия наоколо. Изпразни водата от едното си ухо, после от другото. Чуваше Жюли, която приведена над нея я питаше: „Как си? Добре ли си?“. Добродушното кръгло лице на Жюли, със зачервени ноздри и мънички късогледи очи, които примигваха разтревожено.

Четвърт час по-късно, в кабината, която деляха с Жюли, тя й прошепна:

— Ушите ми…

Жюли стоеше с гръб към нея и се бореше с презрамките на сутиена си.

— Болят ли те? Гной ли тече?

— Не — отвърна Стела, — няма гной, но…

Жюли стреснато се извърна.

— Ти чуваш?

— Да, мисля, че да.

— Ти чуваш! — повтори Жюли и плесна с ръце. — Вече не си глуха!

— Само не казвай на никого! Обещаваш ли?

— Обещавам!

— За мен е по-добре да съм глуха.

Жюли спази обещанието си.

Жюли продължава да живее при родителите си. Малка къщичка от петдесетте години, когато заводските началници отпускаха на работниците социални жилища. Днес вече няма заводи, няма началници, няма работници, жителите на градчето са изкупили къщите много изгодно.

Едмон Куртоа се спря на един голям жълт куб от бетон, украсен с аеродинамично крило, щръкнало на покрива. Кубът бе поставен насред обширна градина с черна ограда, която се отваря дистанционно, с алея, настлана с бял ситен чакъл, с красива морава, с езерце, същински парк. Трябва да е била къща на началник, защото се отличаваше от останалите. Беше внушителна, гордо изпъкваше на фона на околните жилища, почти ги смазваше.

Жюли разполага с целия първи етаж и с отделен, външен вход, дело на баща й. Той донесе от фирмата си едно желязно стълбище, ремонтира го, боядиса го и го долепи до къщата. Според госпожа Куртоа било като брадавица, която разваляла хармонията на дома й, не подхождало на елегантното крило на покрива, устремено към небето. Госпожа Куртоа се изживява като ценителка на поезията, на хармонията и въпросната брадавица ужасно я дразни. Всеки път, когато минава покрай стълбата, тя свива рамене. Първоначалното й неодобрение е прераснало в мания.

Засадила е една ampelopsis brevipedunculata , ще рече, една дива лоза, за да скрие брадавицата. Жюли я кастри здраво, пресичайки всеки неин опит да се изправи и да се разрасне. Лозата вехне, а госпожа Куртоа се оплаква. Втълпила си е да направят оценка на къщата, която би харесала дори на режисьор като Жак Тати. Гледахте ли филма му „Моят чичо“, пита тя, докато поднася следобедния чай на приятелките си, както всеки четвъртък. Безспорен шедьовър на френското кино.

Да те поканят у семейство Куртоа е истинска чест. Господин Куртоа кръстосва света, подписва договори с китайците и е завършил престижно висше търговско училище. В Париж вратите на министерството на промишлеността са широко отворени за него, веднъж дори се случи г-жа и г-н Куртоа да бъдат поканени в Елисейския дворец. Да се чуди човек как е бил облечен г-н Куртоа, който няма понятие от елегантност!

Госпожа Куртоа е започнала да учи английски. Днес е направо задължително, твърди тя, поклащайки глава. Иска да се покаже достойна за съпруга си и неговите богати клиенти, ако случайно им хрумне да посетят Сен-Шалан.

Крачейки по алеята, Стела зърва Жюли и Едмон седнали на масата в кухнята. Когато госпожа Куртоа е вкъщи, двамата вечерят в трапезарията под полилея от венециански кристал.