Катрин Панколь - Muchachas

Втората кантора при Мъри Гроув е далеч по-скромна. На прозореца — вместо перде, карирано парче басма, закрепено с кабарчета, дървен плот върху две магарета вместо маса, стар телефон, компютър и купчина папки, струпани направо на пода, сметки за плащане, прикрепени на коркови табла. Стаята е истински ветрилник, затова Филип нахлузва ръкавици без пръсти и облича дебела вълнена жилетка още със сядането на бюрото.

Там прекарва три следобеда седмично. При първото му идване от стената го посрещна следното изречение: „След като човекът отреже последното дърво, замърси последната капка вода, убие последното животно и улови последната риба, ще осъзнае, че парите не стават за ядене“.

Посвещава все повече време на Фондацията. Търси работа на възстановяващите се жени и често се обръща за услуги към състоятелните си клиенти. Успява да откопчи някое място за секретарка, хостеса, телефонистка, администратор, документалист… „Ще се удивите, когато откриете колко много жени с дипломи са се оказали на улицата. Те искрено желаят да се измъкнат от това положение и за целта са готови да се трудят неуморно“, увещава ги той. Понякога се застъпва пред кметството, за да им отпусне жилище. Уча нова професия, казва си той, станал съм социален работник.

Отново вдига очи към изречението на стената. Не получава пари за труда си в Мъри Гроув, тъкмо обратното, дава пари, но се чувства богат човек.

Тежи на мястото си.

Шърли се е присъединила към тях и заедно с Бека се е заела с грижите по изхранването. Автор е на програма за здравословно хранене: The Healthy Food Program, и учи хората да се хранят правилно. Зеленчуци, плодове, житни растения, бадеми, орехи, яйца, пилешко, риба. Обикаля магазините за биохрани и купува на занижени цени продукти, на които срокът на годност е на изтичане. Следи за доброто качество на приготвяната храна и не позволява никакви компромиси.

Обикновено отива в кабинета на Филип в края на работния ден и си излива душата пред него, триейки ръце в престилката си. Връзката й с Оливър преминава през период на сътресения. Трудно си говорим, той общува само с пианото си, облича думите в ноти, а мен ме оставя сама, пренебрегва ме, бясна съм от гняв и безсилие. Все повече се отдалечава от мен и не мога да открия причината. Казвам си, че вината е моя. Ако той се доближи прекалено близо, го отблъсквам, ако се отдръпне, тичам подире му, но тогава той млъква. Гледа ме дълбоко натъжен и аз се сърдя на себе си. Ужасно е! Кажи ми, Филип, може би имам някакъв фабричен дефект? Нещо, което се набива в очи, а аз да не мога да го видя? Защо никога не ми върви с мъжете? Шърли отпуска глава между дългите си крака и започва да нарежда отчаяно. Мислех, че за мен вече няма тайни, поучавах Жозефин, въобразявах си, че съм свободна, реализирала се жена, а се оказва, че нищо не разбирам. Може би не обичам никого? Отговори ми, Филип, аз способна ли съм да обичам, или сърцето ми е като суха пръчка? Защо мъжете са толкова трудни за разбиране? Ти си наясно с тези неща, затова те питам…

Често пъти той защитава мъжете, които тя с лекота обвинява. Тогава тя излиза от стаята, мърморейки, че той не е обективен, после пак се връща с нови въпроси.

— Значи не ме мразиш вече, така ли? — пита той с усмивка.

— Нервираш ме, винаги си толкова разумен и невъзмутим. Сякаш е толкова лесно!

Понякога се отплесват в дълги разговори. Филип поглежда часовника си и възкликва:

— Боже мой, кога стана девет часът! Жозефин ще се безпокои. Утре ще продължим, обещавам…

Сутринта на 22 април Зое тръгна за училище с чантата си и един сак, който на Жозефин се стори твърде тежък.

— Налага ли се да носиш всичко това?

— Днес имаме физическо, нося си дрехи да се преоблека, защото след часовете ще ходя у Люси да учим заедно. Взела съм и учебниците.

— Към колко ще се прибереш?

— Шест, шест и половина.

Зое непрекъснато си гледаше часовника, наместваше на рамото си изплъзващата се дръжка на сака и бързаше да излезе.

— Бързам, нямам време, мамо.

— Искаш ли да дойда да те взема от училище довечера?

— Няма нужда. Ще бъда у Люси, нали ти казах.

— Обади ми се, ако промениш плановете си.

— Няма да ги променя.

Жозефин повдигна рамене, изненадана от решимостта на дъщеря си.

Зое се приближи и сложи ръка на ръката на майка си. Гласът й стана нежен и мек.

— Маменце… обичам те. Никога няма да те нараня. Никога.

— Защо ми говориш тези неща?

— Ти си страхотна майка. Най-страхотната майка на света.