Катрин Панколь - Muchachas

Жюли не отговаря веднага и Стела вижда двамата мъже, които крачат към камиона.

— Побързай, защото идват насам.

— Окей, имаш пълна свобода на действие.

— Благодаря.

Стела затваря. Слиза от камиона, свирва на кучетата, които се навъртат край нея, подтичвайки. Надеждна охрана. Стойте до мен, момчета, не се отдалечавайте. Здравеняк, ще нападнеш, когато ти кажа, ще се целиш в краката, не в гърдите, разбрано! Поема по пожълтяла трева, полегнала от снега. Усеща топлия хълбок на Помияр до дясното си бедро и този на Подлизурко до лявото. Здравеняк води, вирнал златистата си опашка като знаме. Възбуден е и диша тежко, запъхтял се е, издава силен шум като вентилатор.

Тя се приближава до двамата мъже. В очите им забелязва весели пламъчета.

— Здравейте!

— Здрасти!

— Къде е стоката? — пита Стела.

— Ей там, в гората — казва фермерът, посочвайки с брадичка.

— Тогава да вървим. Ще направим както каза Жюли…

— Да ти кажа — започва фермерът притеснено… — условията на продажбата малко се промениха.

— Така ли? В какъв смисъл? В наша полза, надявам се.

Двамата мъже лукаво се усмихват и развеселени се споглеждат.

— Много са сладки това жените, винаги успяват да ни разведрят — подмята чиновникът от кметството.

— Ами… поразмислихме… — продължава фермерът. — Всъщност вие не си мърдате и малкия пръст в цялата работа. Аз попаднах на стоката, аз се обадих в кметството, откъдето ми казаха да се обърна към вас. Само че се оказва, че и кметството е заинтересовано, иска си своя пай. Затова ще ви заплатим за превоза, плюс нещо отгоре, което според нас е напълно достатъчно.

— Петдесет процента за превоза на стоката.

— Не — намесва се въпросният Тюрке, — даваме ви десет процента. Точка.

Стела го измерва с поглед, който го разсъблича. Все едно разкъсва едно по едно копчетата на сакото му, после на панталона, следва дюкянът и той застава гол-голеничък пред нея.

— Ти май сънуваш, чичко!

— Много си отворена, малката.

— Бяхме се разбрали фифти-фифти и така ще бъде. В противен случай ви оставям тук насред полето и си търсете някой друг да ви свърши работата.

Тя прави пауза, за да стигне информацията до затъпелите им мозъци.

— Само дето другите няма да са толкова непридирчиви като нас. Няма да се съгласят с вашата уговорка, абсурд. Например онези момчета от Оксер… те не са особено сговорчиви. Искаш ли да ти кажа нещо, мой човек?

Обръща се към Тюрке с чувството, че държи на мушката Рей Валенти.

— Онези другите изобщо няма да си дадат труда да дойдат дотук. Или ще ви свият стоката, документите и ще ви накълцат топките на салата. В края на краищата, на кого са тези казани, а? Ще кажат, че те са ги скрили тук и ще е напълно справедливо да си ги приберат обратно. А вие ще останете с пръст в устата.

Двамата мъже се споглеждат. Явно не са предвидили такъв развой на събитията.

— Затова избирайте… Давам ви десет минути, докато се върна при камиона. След което товаря или си тръгвам.

Докосва ръба на шапката си с показалец, кима и поема обратно. Свирва на кучетата, за да се долепят плътно до нея, сега не е моментът да се разделяме, трябва да сме заедно. Подлизурко, не ги изпускай от очи, нещо не ми харесват.

В момента, в който отваря вратата и се готви да се метне в кабината, чува, че я викат:

— Стела, Стела!

Обръща се с престорена изненада.

Двамата й правят знаци да се върне. Тя не помръдва от мястото си. Ако желаят да говорят с нея, те да се пораздвижат. Чака, пъхнала ръце в джобовете на оранжевия си гащеризон, облегната на камиона. Грабва някакви сладки и ги хвърля на кучетата, които подскачат и се блъскат, за да ги уловят във въздуха.

Двамата мъже идват към нея, без да я поглеждат. Тюрке пристъпва бавно, без желание. Бесен е и краката му сякаш не го слушат.

— Променихте ли си мнението? — обръща се тя към фермера.

— Ами, то…

Тя чака обяснението. Вместо да заговори, той подръпва ципа на ватенката си и погледът му я избягва. От предния му ляв джоб се показва голям молив, от онези, които използват дърводелците. Тюрке е вперил злобен поглед в краката си.

— И аз си промених мнението — заявява Стела.

Вади кочана с фактурите от страничния джоб на вратата, надрасква с химикалка две цифри — 60, 40, и подава листа на фермера.

— Шейсет за Куртоа, четирийсет за теб. Да ти е за урок. Следващия път да си спазваш обещанията. А, щях да забравя: ще ти платим, след като минат на кантара. Ако се окаже, че са по-леки…