Катрин Панколь - Muchachas

— Знам ли — отвръщаше Стела. — Той ми е баща.

— Да, ама — настояваше Виолет, — той е красив мъж, даже много красив мъж. Направо си е герой! Последния път… когато огънят пламна на етажа над бара на Жерар, трябваше да видиш как се бореше, за да спаси малката Нора, която се беше заключила в клозета! После Жерар говореше само за това, ревеше като мадама, а пък всички го знаем Жеже, не е от нежните души!

— Така си е — съгласяваше се Жюли, — баща ти е голяма работа!

— Ами спомняш ли си — подзе Виолет — когато се хвърли в огъня, за да спаси бебето, дето го бяха забравили в люлката? Онази нощ, когато стана късо у семейство Мокар и огънят заплашваше да обхване и околните сгради… Родителите на бебето бяха припаднали. Всички бяха побягнали и бяха забравили за бебето, а Рей се върна да го търси! Дори телевизията беше дошла да снима и го показаха в новините, после кметът го направи почетен гражданин. Притрябвало му беше да го правят почетен гражданин, той поне сто пъти се беше отличил!

Тя прехвърляше дъвката си от едната страна на другата, разтягаше я, надуваше я на розово балонче, всмукваше го, после подновяваше упражнението.

— Като си помислиш само колко пъти са го показвали по телевизията! Колко живота е спасил, в какви пламъци е влизал! Баща ти е герой! Секси при това… яко секси, повярвай ми!

Виолет имитираше походката на Рей, настоятелния поглед, с който обгръщаше човека насреща и сякаш си го присвояваше, сякаш се намърдваше вътре в него. Хващаше се за корема, тихо пискаше, подръпваше деколтето на тениската си, прокарваше език по устните си и пръсти през косата си. Правеше им театър! Знаеше за какво говори. Беше много по-напред в това отношение от Жюли и Стела. Беше недостижима.

Обръщаше се — момчетата продължаваха да ги следват по петите. И тя заявяваше:

— Сексапилът на баща ти сякаш струи от очите му. Направо те заковава с поглед.

С това заключение окончателно се издигаше на върха на сексуалната скала, единствената, която интересуваше момичетата. Те не знаеха какво да отговорят.

— Ами майка ти? — продължаваше Виолет. — Представяш ли си какво означава да си лягаш всяка вечер с такъв мъж! Уау! Постоянно щеше да се налага да ме сушат!

— Майка ми — прекъсваше я Стела, която понятие си нямаше защо трябва да сушат Виолет. — Майка ми…

И млъкваше.

Не можеше да определи състоянието на майка си. Или не можеше да им каже. Гласът й се пречупваше.

— Искаш да кажеш, че връзката им е сексуална… — отсичаше безапелационно Виолет, убедена в правотата си.

— Да, точно така, сексуална.

Ето как внезапно сексът се превръщаше в онова ужасяващо нещо, което смазваше тялото на майка й, караше я да вдига ръка, за да се предпази, и изтръгваше от устата й тихи викове на болка.

— Добрият секс — каканижеше с назидателен тон Виолет — взривява хората. Те се разпадат на хиляди парченца.

— Да, на хиляди парченца — повтаряше Стела.

— Моята майка въобще не се разпада — твърдеше Жюли.

— Много ясно, баща ти няма нищо общо с Рей.

— Защото ти наричаш баща ми Рей, така ли да разбирам? — внезапно попита Стела с подозрителен тон.

— Ми да… Не се впрягай, няма за какво! Той не е просто твоят баща! Той е Рей Валенти. Мечтата на всички момичета. Дори на старите, дето са ударили четирийсетака! Ако аз бях с мъж като Рей, щях да си изгубя ума. Нямаше да мога да мисля нормално. Такъв мъж може да те накара да вървиш на зигзаг! Също като оная, дето видяла Богородица в Лурд и оттогава не се оправила.

Този ден беше рожденият ден на Стела, ставаше на дванайсет години. Искаше да разбере как действат мъжете, жените, телата им, да узнае всичко за потта, слепваща телата им, за стоновете, въздишките, очите, които се въртят във всички посоки, за мозъка, който се взривява. Искаше да узнае, но нямаше желание да провери.

Трите момичета крачеха в мълчание.

— Я ми кажи — подхвърли Виолет, — майка ти не е ли малко хахо?

— Забранявам ти да говориш така! — извика Стела.

Толкова й се искаше да има нормално семейство. Татко на волана, мама раздава сладки и малката им дъщеря Стела на задната седалка. Татко шофира, мама си пили ноктите, Стела брои червените, сините, жълтите автомобили и получава за награда една кола, ако познае цвета.

— Само казвам какво се говори. — Виолет почука с палец слепоочието си. — Тукашните я наричат хахо.

Стела не искаше Виолет да излезе права, но съзнаваше, че не е нормално майка й да шофира с трийсет километра в час, легнала върху волана с разперени ръце, залепила лице на стъклото, с вадички пот, които се стичат по лицето й. През това време колите я задминаваха с ругатни и надути клаксони. Идеше й да изчезне под таблото и никой да не разбере никога, че е дъщеря на Леони Валенти. Да имаш майка, която се стряска от най-малкия шум, страхува се да пресече улицата и когато си слага червило, ръката й трепери толкова силно, че устните й стават наплескани като на клоун. Която вече не е в състояние да вдене конец в иглата и толкова се изтощава, докато опитва, че накрая избухва в сълзи.