Катрин Панколь - Muchachas

— Как си?

— Средна работа — отвръща Стела. — Видях Тюрке долу.

— За какво беше дошъл?

— Разговаряше оживено с Жером. Станала кражба на жепелинията и жандармите щели да те посетят.

— Знам. Това вече стана ежедневие! Както е тръгнало, ще се наложи да дебна по цял ден, за да не ми пробутат някоя крадена релса! Писна ми.

— Не искам да го виждам тук, Жюли, сили не ми останаха.

— Може да е дошъл по служба, да са го изпратили от общината…

— Все ми е тая. Кажи на Жером да го разкара. Иначе ще го убия…

Стела е застанала срещу Жюли и стиска юмруци, разтреперана от гняв.

— Ще говоря с него, Стела. Не плачи.

— Не плача. Просто се страхувам, че няма да имам сили да се овладея. Кой тогава ще се грижи за Том?

— Престани, Стела, недей!

Стела бърше очи с ръкав.

— Какво имам за днес?

— Трябва да докараш пратка пътни плъзгачи. Проверих произхода, редовни са. Предлагат ни ги, защото били дефектни. Въпреки всичко провери и ти. Да не вземат да ни пипнат за незаконен трафик на крадени плъзгачи! Рей само това чака!

— Хубаво. Давай адреса.

— Добре ли си? Сигурна ли си? — пита Жюли, докато пише адреса на едно листче. — Прочетохте ли книгата?

— Тази вечер ще я дочетем. Утре ти я връщам.

— Не че ти нямам доверие, но… — пламва Жюли.

— Знам.

Стела за малко да попита откъде идва тайнственото изречение в полето на книгата, но преглъща въпроса, излиза от стаята, слага си ръкавиците и каската. Жюли е много строга по отношение на мерките за сигурност: забранено е движението на площадката без каска.

— Стела! — вика Жюли, докато Стела слиза на бегом по стълбите.

— Какво? — пита Стела.

— Забравих да ти кажа: Виолет се е върнала!

Стела се връща в кабинета на Жюли.

— Виолет Мопюи?

— Да. Снощи ми се обади. Не пожела да ми каже защо се е върнала, но видях Брюно, нали го знаеш, началникът на гарата, с него говорихме за крадените железа… Пристигнала с цяла камара куфари. Не бил виждал сам човек с толкова много багаж.

— Тук ли смята да се установи? — пита Стела. — Не остана и един ден, когато починаха родителите й, а сега се връща? Завинаги ли?

— Възможно е. Мен ме увери в обратното. Закле се, че нямала намерение да мухлясва в това забутано място.

— Така и не се прочу в Париж. Помниш ли? Беше ни обещала да стане известна артистка.

— Така беше, дори твърдеше, че ще я гледаме по телевизията и от нея ще разберем с какво се занимава.

— Славата явно я е прескочила. А в наше време трябва да си доста силен, за да успееш да й избягаш!

Двете се споглеждат и топло се усмихват една на друга.

Жюли взема един голям посребрен винт и започва да го подхвърля в ръката си. Стела замръзва — когато Жюли започне да си играе с парчета желязо, значи е притеснена и не се осмелява да сподели нещо.

— Има нещо странно, Стела…

— Какво?

Жюли навежда глава, смутена.

— Не знам дали да ти го казвам…

— Карай, вече съм претръпнала.

— Рей я е посрещнал на гарата.

— Рей?

— Да. Лично той пренесъл куфарите й, а тя се качила в колата му…

Вечерта, в болничната стая на майка си, Стела довършва с монотонен глас четенето на книгата на Жозефин Кортес. Не й пука за историята на „малкия младеж“, все още вижда как Жером и Тюрке съзаклятничат, представя си как Рей посреща Виолет на гарата, но се старае все пак да вложи известно чувство. Малкият младеж е изгубил голямата си любов, Кари Грант е отлетял обратно за Америка, оставяйки му прощално писмо. Не е имал смелостта да му признае очи в очи, че заминава. Малкият младеж е с разбито сърце. Броди безцелно. Превърнал се е в протегната ръка към един невидим мъж. Мъж, който го е забравил.

Дълбока въздишка се откъртва от гърдите на Леони.

— Значи и той също…

— И той също какво? — пита Стела, вдигайки глава от книгата. — Защо се развълнува толкова, мамо?

— И той го е изоставил…

— Такъв е животът, мамо, случват се такива работи.

— Знам. Но въпреки това е ужасно тъжно.

На лицето й е изписана същата обърканост и съжаление, каквито изпитва и героят на романа.

— Това е просто един роман — настоява Стела, — измислена история.

— История като в истинския живот. Много ми хареса книгата. Така ли свършва?

— Да. Останаха само благодарностите на автора, но смятам, че тях можем да ги прескочим…

Стела бърза да се върне при Том. Дано на Тюрке не му хрумне да наобиколи фермата. Кучетата са там и тази мисъл я успокоява донякъде.

— Прочети ми ги. Може би разказва какво се е случило след това на Малкия младеж… Понякога авторите съобщават новини за героите си, ако са вдъхновени от действителни лица.