Катрин Панколь - Muchachas

— Аха! Пак заминавате, скъпа моя. Това ви стана мания. Направо изу-ми-тел-но! Не ви свърта на едно място. Какво правиш тук, Леони? Върви да си играеш в стаята си. Тези деца наистина не са добре възпитани. Сюзон, отивам в библиотеката, извикайте ме, когато сте готова с обяда.

Леони чува отдалечаващите се стъпки на баща си, погледът й се връща към обърканата й майка, която затваря куфара, грабва тоалетната си чантичка, ръкавиците и се обръща към Сюзон с молба да приготви колата, влакът й потеглял от Санс в осемнайсет и петдесет и осем.

Стела оставя камиона при входа на фирмата. Така няма да й се налага да обръща и ще може да потегли по-бързо. Заповядва на кучетата да не мърдат от каросерията. Закъсняла е. Том пак заспа, след като го събуди, и тя го остави пред училище не закусил. Протяга се, грабва ръкавиците и каската си и през прозорчето на стаичката с кантара зърва Жером и Тюрке да разговарят оживено. Тюрке се е облегнал на бетонния перваз, а Жером се е навел напред като на изповед.

Часът е осем и половина. Кантарът е празен. Жюли сигурно е в кабинета си, заета да изчислява курсовете за деня, на всеки метал и артикул поотделно: мед, бронз, месинг, плаки за офсетов печат, бойлери, алуминиеви отпадъци, олово, цинк, неръждавейки, меден кабел, алуминий, акумулатори, катализатори, чугунени двигатели… Всяка сутрин преизчислява цените. Усин и Бубу са в хангара при металите. Сортират и разфасоват.

Стела се снишава зад волана и наблюдава. Не смее да се помести, за да вземе бинокъла. Тюрке едва мърда устни, Жером говори, изкривил уста. Тя се опитва да разчете по устните им какво си говорят, но е прекалено далеч. Едва успява да хване някоя и друга дума.

Казал на Рей…

Наистина ли мислиш, че…

Мимолетна…

Това го влудява.

Не знам къде се крие…

Не знаеш…

Може да му помогне да…

Въпрос на чест…

Ако всички…

В Париж, със сигурност.

Има връзки.

Стела не успява да сглоби цели изречения, колкото и да се мъчи да се съсредоточи, да не ги изпуска от поглед.

Накрая е принудена да се откаже, грабва ръкавиците и каската си, скача от камиона и се запътва към двамата мъже. За какво се говореше в надрасканото набързо изречение в книгата на Жюли? „Мимолетна красота, която с един поглед ме възкреси, не знам къде избяга ти, не знаеш накъде поех аз.“ Възможно ли е да става дума за кодирано съобщение, написано от Жером? За кого ли е било предназначено? Главата ми гъмжи от подозрения.

Жером я забелязва, усмихва се, махва й с ръка. Изглежда искрен. Тюрке демонстративно й обръща гръб.

— Проблем ли има, Тюрке? — заговаря го Стела, заставайки зад него.

— Не, всичко е наред — казва Жером. — Дойде да ме предупреди, че на железопътната линия е станала кражба и жандармите ще минат на проверка.

— Колко мило! — иронизира Стела. — Вече ни оказва помощ. Каква промяна! Какво ти става, а, Рак?

— Махай се, Стела! — мърмори Тюрке, без да се обръща.

— Не, ти ще изчезнеш оттук, и то скоростно.

— По-добре си тръгвай — обръща се Жером към Тюрке.

— Кофти си се подредил, Рак — добавя Стела. — На твое място щях да се притесня…

— Заплашваш ли ме? — тросва се той, като се обръща и я сочи с пръст.

— Точно така. Да ти опресня ли паметта? „100% Тюрке.“ Говори ли ти нещо?

— Жалка нещастница!

— Ама че аргумент! Аз имам по-компрометиращи факти за теб. Скъпо ще си платиш, да знаеш! А сега да те няма!

— Остави ме на мира. Говоря си с моя приятел.

Стела се обръща към Жером.

— Значи той ти е приятел, така ли?

Жером се усмихва и кима с глава смутено, за да даде да се разбере, че не може да говори.

— Броя до три — обявява Стела. — И ако си още тук, ще пусна кучетата. Нали си спомняш колко те бяха харесали?

Тюрке свива рамене, измърморва още веднъж „жалка нещастница“, хвърля последен поглед към Жером и се отдалечава.

— Как умее да разговаря само твоят приятел — подмята Стела.

— Не ми е приятел — прави опит да се защити Жером.

— В такъв случай какво правеше тук? Нашепваше ти любовни слова?

— Не, нали ти казах, дойде да ме предупреди за кражбата.

— Погледнати отстрани, изглеждахте доста близки.

— Ами… Не можех да го изгоня.

— Напротив. Не искам повече да го виждам тук.

— Стига, Стела, прекаляваш.

— Не прекалявам, Жером, той е пребил майка ми.

— Ясно, добре, повече няма да се мярка тук, обещавам.

Стела го поглежда и отново се чуди на чия страна е Жером.

Качва се при Жюли.

Жюли вдига глава от тефтерите и се протяга.