Кристина Клайн - Птичка в ръката

Една от първите големи покупки, които Бен направи в новия си апартамент, беше телескоп. Докато поставяше триножника пред прозореца с форма на полумесец, си мислеше за Галилей, който в началото на седемнадесети век бе насочил първобитния си телескоп (по-слаб от съвременните бинокли) към спътниците на Юпитер и бе направил невероятното откритие, че Земята не е център на Вселената. През следващите сто години астрономите започват да вярват, че всички планети се въртят около Слънцето. Сега, разбира се, те знаят, че Слънцето е само една от многото звезди, която се върти около оста си в Галактиката Млечен път, която пък е една от милиардите съществуващи галактики.

Бен следеше с телескопа си спътниците на Юпитер и откри неясната мъглявина Орион. Наблюдаваше звездите в Млечния път, пръстените на Сатурн и спираловидните пипала на галактиката Андромеда. Понякога си представяше, че може да види живота си с Клеър по този начин — от голямо разстояние, както сателитите, които се въртят около своята планета, се виждат от Земята с големината на автомобили. Клеър бе Слънцето в неговата Слънчева система. Той не се беше питал дали трябва да се върти около нея. Но в Галактиката имаше и други слънчеви системи, а във Вселената имаше и други галактики. Колко далеч искаше да пътува? Все още не знаеше и вероятно нямаше нужда да знае. Навярно засега му беше достатъчно просто да разбира, че съществува и друг свят.

— Толкова е малък — каза Клеър.

— Предпочитаме да казваме „очарователен“ — отбеляза брокерът на недвижими имоти и задържа вратата отворена. След миг тя надникна в коридора зад ъгъла.

— Къде отиде съпругът ви?

— Какво? О, той не ми е съпруг.

— Извинявайте — отвърна брокерът. — Така предположих.

Клеър кимна. После попита:

— Защо?

— Какво защо?

— Защо предположихте така?

Брокерът я погледна, сякаш опитваше да прецени какво искаше да чуе Клеър.

— Изглеждате някак — свързвани — отвърна жената. — И, разбира се — тя докосна халката на безименния си пръст, — брачните халки.

Клеър погледна златната халка на лявата си ръка. Бяха минали четири месеца, откакто с Бен се разделиха. Защо още я носеше? А защо Чарли носеше неговата? Вероятно една от причините е, че всичко стана много бързо — разкритата афера, разпадането на браковете им. Може би пръстените са символ на нормалността, от която и двамата не искаха да се откажат.

През последните няколко месеца, след като Алисън помоли Чарли да се изнесе, а Бен замина за Бостън, Клеър и Чарли живееха в апартамента на бивша преподавателка на Клеър — Ева Стоукс, която беше на почивка в Европа. През първата си година в университета в Ню Йорк Клеър посещаваше лекциите на професор Стоукс „Въведение в науката за жените“ и съвсем очаквано, това промени живота й. Ева стана ръководител на дипломната работа на Клеър и те продължиха да поддържат връзка. Двете обядваха или вечеряха заедно на всеки няколко месеца. По време на срещите им Ева се гневеше на патриархалната хегемония, а Клеър кимаше, за да изрази съгласието си. Когато стана ясно, че двамата с Чарли нямаше къде да живеят, Клеър се обади на Ева и помоли за големия й апартамент на улица „Осма“, който университетът плащаше и който стоеше празен, докато тя е в Рим. Впечатлена от Клеър, която беше разбила оковите на институционалното потисничество (тоест беше сложила край на брака си), Ева им предложи апартамента си до началото на август.

Беше горещ юлски следобед. Чарли и Клеър търсеха апартаменти, чийто наем можеха да си позволят да плащат, и изпитваха изненада и разочарование. Имайки предвид финансовите затруднения на Чарли и непостоянния доход на Клеър, се оказа, че можеха да си позволят единствено тесен и тъмен апартамент без никакъв чар.

Клеър отиде до прозореца и се опита да го отвори, но рамката беше счупена. Апартаментът беше в „Ийст търтис“, близо до реката. Тя не познаваше тази част от града и се бореше с чувството на паника при мисълта, че трябваше да живее тук, толкова далеч от местата, където обикновено живееше и посещаваше. Знаеше, че в Бруклин щяха да намерят по-добро място, но не искаше да минават от другата страна на моста. Ийст сайд беше достатъчно далеч. Брокерът обясняваше, че този квартал в момента се оформя, но единственото, което Клеър виждаше през мръсния прозорец, беше паркинг и няколко пусти сгради, оградени със заключени решетки. Приличаха й на оголени зъби.

Момент — сега по улицата вървеше жена с тъмна коса и големи слънчеви очила като на Джаки Кенеди. Буташе детска количка. Отдалеч приличаше на Алисън и коремът й се сви. Косата на Алисън, лъскава като коприна, очите й — бдителни като на птица, която подскача от клон на клон, колебанието й и внимателната й преценка. Добротата и постоянството й. Алисън винаги беше там, приемаше онова, което Клеър можеше да й предложи, и даваше в замяна много повече, отколкото тя заслужаваше.