Мери Пътни: Защото вярваш в любовта

— Винаги когато поглеждах в калейдоскопа, виждах разтрошени дъги и рухнали мечти — сподели тихо той. — Това ми помагаше да създам малко ред в хаоса. Сега вече това не ми е нужно. Погледни навън.

Тя проследи погледа му и извика възхитено. Дъгата беше станала още по-ярка и красива. Обещанието на небето за земята.

— Ти внесе ред в живота ми, Катрин. Ред и любов.

— Ние с теб се обичаме, Майкъл. Това е толкова просто — и прекрасно. — Тя се надигна на пръсти и го целуна. Това не беше страст или отчаяние, а покой и нежно съединение, рядко чувство за последните дни.

Майкъл се почувства безкрайно изтощен.

— Хайде да си легнем, мила — повтори той. — Ще спя най-малко един ден.

Усмивката й стана дяволита.

— Най-после ще спим заедно съвсем легално.

— Жалко, че съм твърде уморен, за да осъществя съпружеските си права.

— По-късно ще имаме достатъчно време. — Катрин се прозя и започна да се съблича.

Майкъл направи същото, без да откъсва поглед от нея. Катрин беше най-красивата жена на света, а сега беше негова съпруга. Когато вдигна ръка да приглади косата си, той видя тънкия белег в свивката на лакътя. Заля го вълна от нежност, която започна от сърцето и се разпространи по цялото тяло. Докато беше жив, щеше да носи нейната кръв, да бъде част от нея.

Катрин се пъхна под завивките и го погледна въпросително. Майкъл се усмихна криво.

— Знаеш ли, май не съм чак толкова уморен, колкото си мисля.

Тя протегна ръка и на лицето й грейна усмивка.

— Ела в леглото, любов моя. Ей сега ще разбера дали си уморен.

Остров Скоул, февруари 1817 година

Кръщенето бе извършено с необходимия блясък Присъстваше и Луи Ленивия, но той беше възпитано куче. Дори почетният гост се разплака само когато изляха на главичката му студена вода. А празникът след церемонията в църквата беше великолепен.

Денят беше топъл затова жените седнаха под сянката на дърветата. Току-що кръстеният Никълъс Стивън Торквил Кениън минаваше от ръце в ръце и се наслаждаваше на вниманието, с което го удостояваха. В другия край на градината големите деца играеха крикет, а малките се забавляваха в специално ограденото място.

Клер наблюдаваше развеселено играещите деца.

— Катрин, дъщеря ти е страхотна. Никой не може да хвърля като нея. Ако в Оксфорд приемаха жени, щяха да я вземат в отбора по крикет.

Катрин избухна в смях.

— Ейми не е тласкана дори от факта, че прадядо й е съдия и е готов да натупа с бастуна всеки, който не е въодушевен от играта й.

Лердът се възстанови почти напълно. Беше хвърлил инвалидния стол и го беше заменил с бастуна. Публичното признаване на Дейвин за негов внук и бъдещ лерд му вдъхна нови сили за живот.

— Никога не съм виждала игра на крикет, в която да участват толкова перове и съпругите им — продължи весело Катрин.

Клер се изкиска и помилва закръгления си корем.

— Радвам се, че имам солидно извинение да не играя. Кит и Марго са много по-добри от мен.

Следващият бияч беше Кит Феърчайлд, стройната брюнетка, която Катрин бе видяла в парка с Майкъл. Хвърляше Люсиен, съпругът й. За да не измъчи жена си, той хвърли съвсем леко и бе принуден да се наведе светкавично, когато тя запрати топката към далечния ъгъл на градината. Дейвин Пенроуз едва успя да хване топката и да я метне обратно.

Лейди Елинор Феърчайлд, двегодишна красавица със златноруса коса, нададе възхитен вик и затича към майка си. Кенрик Давиес, виконт Трегър, прекрасен млад джентълмен с тъмни къдри, я последва, въздишайки от любов.

Луи Ленивия подуши вълнения, скочи и последва децата. За изненада на присъстващите той направи огромен скок и хвана профучалата наблизо топка за крикет. Това беше знак да направят почивка и да отдадат дължимото внимание на отрупаните маси.

Клер стана и отиде да вземе мъжа и сина си, които лудуваха на моравата. В Англия надали имаше друг толкова безгрижен граф като Никълъс. Катрин се радваше, че бе кръстила сина си на него. Фактът, че живееха в непосредствена близост до Клер и Никълъс, беше едно от най-прекрасните неща в брака й.

Майкъл изостави позицията си на защитник и се присъедини към жена си, която почиваше в креслото с бебето в скута си. Катрин го погледна с възхищение. Дори след цяла година брак не беше престанала да се възхищава на красивото лице и силното тяло, което познаваше да последната подробност. При тази мисъл лицето й пламна.

— Ти май пак си мислиш за нещо неприлично, любов моя? — ухили се Майкъл.