Мери Пътни: Защото вярваш в любовта

— Не желая да слушам безсрамията ви, мис. Ти се държа позорно и единственият начин да оправиш нещата е да се омъжиш незабавно за Кениън.

Катрин сведе глава, после крадешком погледна Майкъл. Лицето му остана безизразно.

— Минали са само три месеца от смъртта на Колин — прошепна тя. — Не е особено прилично да се омъжа толкова скоро.

— Бързата женитба ще поправи другите ти глупости — изсъска дядото. — Кениън?

— Аз съм готов да изпълня дълга си — отговори спокойно Майкъл. — Но не знам дали Катрин и дъщеря й ще ме приемат.

— Внучката ми ще се подчини. Тя е типичен пример защо жената има нужда от съпруг, който да й казва какво да прави. Щом можете да командвате полк, значи ще се справите и с нея. Е, Катрин, готова ли си да станеш почтена жена?

Катрин прехапа устни. Нещо не беше наред — макар че се осъществяваше най-съкровеното й желание. Може би трябваше да направят само годеж, който лесно можеше да бъде развален.

— Искаш ли Майкъл да ти стане втори баща? — обърна се тя към дъщеря си.

— Ако не се омъжиш, ще се яви още някой звяр като лорд Халдоран, който ще се опита да те отвлече — отговори Ейми, огледа критично Майкъл и се засмя. — Всъщност аз много те харесвам. Ти си чудесен.

— Поласкан съм — отговори сериозно Майкъл.

— Тогава и аз съм съгласна — произнесе с мъка Катрин.

— Много добре — засмя се лердът. — Хайде, елате при мен, за да извърша церемонията. Дейвин, Ашбъртън, вие ще бъдете свидетели.

Катрин едва не припадна.

— Не можем да се оженим без разгласяване, специално разрешение или свещеник!

Дядо й се изсмя подигравателно.

— Господарят на Скоул има правото да сключва бракове и аз съм твърдо решен да измия позорното петно от името ти.

Не може толкова бързо! — искаше да извика Катрин, но Майкъл вече стоеше до леглото на лерда. Тя го последва като упоена.

— Нямаме пръстен — пошепна безсилно тя в последен опит да предотврати това безумие.

Херцогът моментално свали пръстена от малкия пръст на лявата си ръка и го подаде на Майкъл.

— Мисля, че става за случая.

Лердът улови леденостудената й ръка, взе десницата на Майкъл и произнесе тържествените слова. Накрая сложи ръцете им една в друга.

— Обявявам ви за мъж и жена и ви пожелавам да създадете силни синове.

— Ама че церемония — промърмори неодобрително Ейми. — Защо не казахте, че трябва да имат и дъщери?

— Хайде, Кениън, целунете булката — подкани го лердът. — Знам, че не е за първи път, но…

Майкъл се приведе към Катрин и безстрастно докосна устните й със своите. След това пусна ръката й и заяви:

— След като приключихме с церемонията, моля за разрешение да се оттегля, за да поспя ден или два.

— Аз също — присъедини се към него Катрин. Лердът въздъхна и кимна.

— Денят беше напрегнат и всички трябва да си починат. Дейвин, погрижи се да приготвят стаи за Ейми и Ашбъртън.

Херцогът раздруса ръката на брат си и прегърна Катрин.

— Добре дошла в семейството — поздрави я сърдечно той и се обърна към Ейми: — Виж, ние с теб очевидно няма да заспим толкова бързо. Тъй като вече съм ти нещо като чичо, предлагам да задълбочим познанството си. Искаш ли да обиколим острова, ако констейбълът ни намери някое файтонче?

— С радост ще ви придружа — отговори Ейми. — Добре е също да вземем дрехите ми от дома на лорд Халдоран.

— Идете в обора и си вземете, каквото ви трябва — усмихна се сърдечно Дейвин. — Бих дошъл лично да ви обслужа, но… първо трябва да кажа на Глинис какво се случи. — Той преглътна тежко. — Благодаря ти, Катрин. Трогнат съм от великодушието ти.

— Не съм великодушна, а справедлива. — Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата. — Надявам се, че можем да ти идваме на гости. Обикнахме острова.

Дейвин засия.

— Винаги ще бъдете добре дошли в дома ми.

Катрин прегърна Ейми за довиждане и тръгна след мълчаливия Майкъл към помещението, което бяха споделяли. Едва влезли в стаята, те се разделиха. Майкъл отиде до прозореца, а Катрин седна пред огледалото. Майчице, колко зле изглеждаше с тъмните кръгове под очите и разбърканата, пълна с пясък коса.

Тя разплете дългата си плитка и започна да разресва слепените къдрици. Когато мълчанието стана непоносимо, заговори нервно:

— Това са единствените ти дрехи, нали? Не би ли могъл да вземеш назаем от брат си?

— Вероятно така ще направя. — Майкъл отвори прозореца и вдъхна дълбоко влажния, ухаещ на земя въздух. — Трябва да изпратя вест на Люсиен, за да не се тревожи за мен. Иначе ще хукне насам и ще накъса Скоул на парченца.