Мери Пътни: Защото вярваш в любовта

— Искрено съжалявам, че те излъгах.

Лердът помилва смутено ръката й, огледа втренчено Ейми и кимна одобрително. После се обърна към Майкъл, който се бе облегнал на стената.

— Щом не сте Колин Мелбърн, кой сте тогава?

— Майкъл Кениън от деветдесет и пета стрелкова бригада.

— Той е и полковник Кениън от сто и пети полк — допълни гордо Ейми, която искаше да бъде сигурна, че този важен факт няма да бъде премълчан.

— И моят единствен брат — допълни херцогът. Лердът вдигна рунтавите си вежди и отговори:

— Все ми е едно, даже да е генерал-майор. Лорд Майкъл компрометира племенницата ми.

Майкъл хвърли бърз поглед към Катрин.

— Да.

Колко омразна беше мисълта, че всичко, което бяха изживели заедно, е събрано в тази жалка дума «компрометирам».

— Аз съм двадесет и осемгодишна вдовица, дядо, а не невинна девойка. Вината е изцяло моя. Мистър Харуел каза, че никога не би оставил Скоул на сама жена. Тъй като Колин беше починал наскоро, помолих Майкъл да се представи за мой съпруг. Той беше против измамата, но аз изпросих помощта му. Винаги се е държал като джентълмен.

— Съпротивата ми не беше чак толкова ожесточена — поправи я безстрастно Майкъл. — След Ватерло Катрин спаси живота ми и аз й заявих, че може да поиска от мен всичко, което желае.

В тези думи нямаше и искрица любов. Катрин помръкна.

— Харуел беше прав — въздъхна лердът. — Не исках да оставя Скоул на сама жена. Но след като те опознах, вече съм сигурен, че островът ще бъде в добри ръце. — Той се усмихна горчиво. — А и след като Клайв е мъртъв, нямам друг избор. Не можех да понеса мисълта, че той може да стане лерд. Затова последвах инстинкта си. — Той се обърна към Ейми: — Един ден ще станеш господарка на Скоул. Е, ако майка ти не роди син. Затова си остани упорита.

Катрин все още не можеше да повярва, че след всичко случило се дядо й искаше да я направи своя наследница. Даже Майкъл да не я искаше, двете с Ейми щяха да бъдат независими, да имат значителен доход и да се ползват с уважението на света.

Тя погледна през прозореца и отново се възхити на дивата, първобитна красота на острова. Господарка на Скоул. Беше излъгала, за да достигне целта си, и победата нямаше вкус. Време беше да се промени. Щом другите вдовици се грижеха за децата си, без да наследят остров, значи и тя можеше.

— Халдоран ми каза, че Дейвин е син на Харалд. Вярно ли е? — попита спокойно тя.

В помещението се възцари мъртвешка тишина. Лицето на Дейвин се вкамени. Лердът пое дълбоко дъх.

— Да, вярно е. Това е обществена тайна.

— Значи имаш избор. — Катрин навлажни пресъхналите си устни. — По-добре е следващият лерд да бъде Дейвин. Той познава и обича всяко кътче на острова. Той е истинският наследник на старата традиция. Би било грях да го лиша от наследството му. — Тя кимна към дъщеря си. — Мисля, че Ейми ще ме подкрепи.

Момичето кимна мълчаливо.

— Вече мислих по този въпрос — призна глухо лердът. — Но, по дяволите, Дейвин е извънбрачен.

— Нали се гордеете с викингското минало на острова, лорд Скоул — намеси се неочаквано Майкъл. — Нравите на северните хора се отличават от европейските. Вилхелм Завоевателят е бил от нормански произход и родителите му не са били женени. Въпреки това е бил велик воин и владетел. — Той присви очи. — Защо господарят на Скоул да не направи това, което е добро и полезно? Защо да се съобразява с глупавите английски обичаи?

Катрин беше готова да ръкопляска. Майкъл бе живото доказателство, че стойността на един мъж не се определя по произхода.

— Мисля, че ще мога да уредя мистър Пенроуз да получи титлата напълно законно. Принц-регентът ми дължи някоя и друга услуга — намеси се с усмивка херцогът.

Лердът забарабани с пръсти по ръба на леглото. Накрая се изкиска одобрително.

— Май сте прави. Е, добре, ще ме наследи Дейвин. Момчето има и синове, които да го заместят. Пък и няма да се тревожа, че ще предпочете да живее на друго място.

Лицето на Дейвин побеля. Беше получил нещо, на което никога не се беше надявал.

— Никога не съм ви молил за нищо, господарю, нито съм очаквал да признаете произхода ми.

— Знам, знам. Това е още една причина да те уважавам — отвърна мрачно лердът. — Ти служиш вярно на острова и на мен, без да се оплакваш или да се самосъжаляваш. Когато му дойде времето, ще станеш добър лерд, но трябва да поработиш над темперамента си. Прекалено си разумен.

Катрин избухна в смях.

— Ти обаче си различен, дядо.

Очите на стареца блеснаха гневно.