Марлис Мелтън: Набелязана мишена

— Защо трябва да пускат моряците точно в три часа следобед? — изсумтя тя. Тръпнеше от нетърпение да се върне в къщата на Пени на Вирджиния Бийч.

Докато дневникът беше у нея, се страхуваше. Сега, след като го бе предала на специалния агент, се чувстваше още по-уязвима.

Беше хладен и мрачен октомврийски ден. Макар да не беше студено, Лия потрепери и включи парното. Без да откъсва очи от огледалото за обратно виждане, започна внимателно да оглежда шофьорите.

Щеше ли да познае Ерик след толкова години? Беше го виждала няколко пъти, когато със съпругата си бе присъствал на коледните вечери, давани от баща й. Как ли щеше да реагира, ако внезапно се окажеше зад нея? Но от друга страна, какво би могъл да й стори тук? Да я избута от пътя и после да я измъкне от колата? В такъв случай щеше да го напръска със спрея.

Беше купила флакона преди три години и никога не го беше използвала. О, по дяволите, може би вече беше изветрял?

Докато ровеше в чантата си, колоната се раздвижи. За да избегне червената светлина на светофара, Лия увеличи скоростта, но бе принудена да спре почти веднага. С едната си ръка продължаваше да рови из чантата.

Спирала, червило, гланц за устни, черен молив. А, ето го и спрея.

Измъкна флакона и го обърна. Къде ли му беше срокът на годност на това нещо?

Бам!

Тя извика от ужас и вдигна глава, за да установи, че се е ударила в задницата на хондата, зад която караше от известно време. Захвърли спрея, стисна здраво волана и остана като втрещена. О, господи, не още един инцидент!

Вратата на по-малката кола се отвори бавно. Оттам излезе младеж в камуфлажна униформа. Лия примигва от смайване, защото за момент й се стори, че към нея се приближава Ал Пачино, точно както изглежда във филма «Белязаният». Божичко, той идваше, за да говори с нея. Дали щеше да прояви агресия? И отново сграбчи флакона, който преди минута беше изпуснала.

— Какво си мислеше, че ще се случи, след като се движиш толкова близо до мен? — започна настойчиво мъжът.

Тя отвори прозореца само колкото да му отговори:

— Едва те докоснах.

— Докоснала си ме? — вдигна вежди той и посочи задницата на колата си. — Очевидно си видяла щетите точно толкова, колкото гледаш и къде караш.

— Гледах къде карам! — разгорещи се тя.

— Глупости. Беше прекалено заета да се оглеждаш в огледалото и да търсиш мобилния си телефон.

— Аз нямам телефон, глупак такъв — щом той не смяташе за необходимо да говори учтиво, никой не можеше да очаква това и от нея. — Търсех това! — Насочи спрея към пролуката на прозореца.

— Леле! — Младият мъж отстъпи назад и вдигна ръце. — Разкарай го. Ти да не си луда?

— Да, луда съм. А сега се качвай в колата си и заминавай. Предните коли се раздвижиха.

Той прецени щетите по бронята на колата си, после изгледа с презрение по-големия автомобил, на който очевидно му нямаше нищо.

— А, няма да стане.

Отиде до хондата и се върна с мобилен телефон. С предизвикателно движение набра три цифри и го вдигна към ухото си.

Той викаше ченгетата!

— Чакай! — Лия припряно отключи вратата и докато се опитваше да се измъкне от колата, си счупи един нокът. — О, по дяволите! Спри! Това необходимо ли е?

Тъмните му очи бързо обходиха фигурата й. В следващия момент мъжът пъхна телефона в джоба на панталона си.

— О, значи имаш осигуровка? — попита вече съвсем делово.

— Ами… не съвсем — наистина се бе опитала да внесе вноските преди два месеца, но сумата се оказа твърде голяма.

Устните му отново се изкривиха в презрителна гримаса.

— Но ще ти платя разноските по ремонта.

Той отстъпи назад.

— Престани да размахваш това нещо пред лицето ми.

— О, извинявай. Освен това мисля, че е изветрял — каза тя и свали флакона. — Виж, ще ти напиша чек. Само ми дай химикал.

— За глупак ли ме мислиш? — попита я с такова изумление, че тя се почувства неловко.

Е, може би беше гений в униформа, но едва ли.

— Не — отвърна тя предпазливо. Изглеждаше около осемнайсетгодишен, но дрехите му придаваха внушителен вид. Беше подстриган много ниско. Духаше вятър и косата й непрекъснато се пъхаше в очите й. — Виж, хайде да започнем отначало — предложи смирено. — Много съжалявам, че ударих колата ти. Днес съм малко разсеяна. Искаш ли да ти платя щетите или не?

— О, ще ги платиш и още как! — заяви той толкова категорично, че тя прибра косата от лицето си с рязък жест. — Само че няма да приема чек.

Съвсем объркана, Лия вдигна глава и го погледна. Беше изключително привлекателен — с тъмни очи и гъсти мигли.