Марлис Мелтън: Набелязана мишена

— Ти май си на нейна страна, а?

Феликс го удостои със самодоволно мъркане и отърка глава в брадата му.

— Лъжец — измърмори Джо и тръгна към входната врата.

Всяка крачка му причиняваше болка в дясната половина на гърба.

Пени бавно затвори вратата и подпря гръб на нея. Господи! Съседът съвсем не изглеждаше такъв, какъвто беше, преди да замине. Беше отслабнал, почернял, с повече рани и драскотини от палаво тригодишно дете. Ами раната под окото! Какво, освен ужасен инцидент или умишлено нараняване, би могло да предизвика такова обгаряне?

Горкичкият! Тя си припомни как бе изстенал, когато сваляше багажа си от колата, и реши, че изпитва болки. Но какво го болеше? Гърбът?

Като физиотерапевт във военната болница в Портсмут, Пени бе срещала пациенти с всякакви оплаквания. Беше й необходим само един поглед по изстрадалото лице на Джо Монтгомъри, за да си направи извод: този човек беше преминал през ада.

Но защо? Висшите военни седяха в канцелариите и раздаваха заповеди. На опасните точки изпращаха действащите офицери. Вероятно беше преживял автомобилна катастрофа. Това би обяснило и състоянието му, и раната на лицето, и болките в гърба.

Да, това трябва да е. Отдръпна се от вратата натъжена, но и доволна от заключението.

В десет часа същата вечер вече не беше толкова сигурна.

— Ей, твоят морски тюлен, изглежда, се е прибрал — съобщи Офелия, която се прибираше от плажа. — Навсякъде в къщата свети.

— Знам — каза Пени. Беше се отпуснала на дивана и късаше със зъби кожичките около ноктите на ръцете си. Нещо не беше наред с този човек. Не беше в стила му да натоварва сметките си за електричество. — Как беше днес?

— Слабо — призна Офелия, отпусна се до сестра си и веднага посегна към дистанционното.

— Защо не си намериш истинска работа? — предложи Пени, загледана в екстравагантната тениска на Лия.

— Защото истинските работи обикновено са скучни — отвърна по-малката и започна да прещраква каналите.

Пени едва се въздържа да не разпери ръце от отчаяние. Щеше ли Офелия някога да се научи да приема живота сериозно?

— Искам да те помоля за една услуга — заяви тя твърдо.

— Каква? — тревожно я погледна Лия.

— Днес ми, съобщиха, че утре трябва да отида в болницата. Една от колежките излезе в майчинство и се налага да си разпределяме пациентите й, докато намерят заместник. Няма да мога да отида на насрочената в два среща с ФБР.

— Не можеш ли да я отложиш?

— Мога, естествено, но ще трябва да чакаме поне още две седмици, което ми се струва неразумно, след като Ерик вече е наясно със съмненията ни. Как мислиш?

— И какво мога да направя аз? — не сваляше очи от лицето й Офелия.

— Да отидеш вместо мен. Вземи доказателствата и обясни на агента подозренията ни.

По-малката сестра потъна в мекия диван със стон.

— Страхувах се, че точно това ще кажеш.

— О, хайде миличка, ще се справиш — увери я Пени. — Централата се намира в Норфолк, точно на кръстовището на 264-то авеню и военната магистрала. Няма как да се изгубиш. Дори ще ти дам 20 долара за бензин — подметна подкупващо.

Офелия изкриви лице в гримаса.

— Добре. В такъв случай ще отида.

— Чудесно — скочи на крака Пени. — Дневникът и парите са вече на масата в кухнята. Не забравяй да им покажеш и разпечатката на онзи имейл.

Телефонът на страничната масичка иззвъня, стряскайки двете момичета.

— Едва ли е за мен — отбеляза Пени.

Всичките й приятелки бяха омъжени и в такъв късен час или приспиваха бебетата си, или лежаха в прегръдките на съпрузите си.

Офелия предпазливо вдигна.

— Ало?

Сестра й напрягаше слух, за да чуе гласа от другата страна на линията.

— Ало? — повтори Лия и напрегнатото й лице веднага подсказа на Пени, че това е едно от онези анонимни обаждания, които бяха прогонили сестра й от апартамента й. — Майната ти! — разгорещи се момичето, преди да затръшне телефона. — Това пак е Ерик.

Лени усети как стомахът й се свива от ужас.

— Остави телефона отворен — посъветва я тя. — Няма да ни притеснява, щом не му отговаряме.

— Вярно — съгласи се Офелия и пъхна слушалката между възглавниците на дивана.

Да можеха по същия лесен начин да се отърсят от опасенията, че той ще се намеси, преди да са успели да представят доказателствата пред ФБР…

— Утре трябва да бъдеш много внимателна — добави Пени. Не й се искаше да плаши сестра си повече, но се налагаше да бъдат изключително предпазливи. — И ми се обади в болницата веднага щом се прибереш. Искам да знам какво ще направят службите за нас.