Джейми Райди - Любовта е опиат

— Следващия петък? Да, мисля, че мога.

— Супер. Имам добро предчувствие за вас, Джейми. Ще се чуем пак.

Докато той ми казваше довиждане, в съзнанието ми внезапно изплува лицето на Кейти.

— Почакайте! Джон, само още един въпрос. Когато попълвах информационния лист, посочих Чикаго като предпочитан град. Работата е в Чикаго, нали? Защото това е единственото място, където искам да живея.

Той не се поколеба:

— Разбира се, Джейми, разполагат с много свободни позиции в Чикаго. Само ги впечатлете на интервюто и всичко ще си дойде на мястото.

Облекчен, затворих телефона и веднага се обадих на баща ми.

— Райди.

Винаги отговаряше по телефона, сякаш е агент на ФБР на ръководен пост, а не финансов съветник.

— Здравей, татко. Какво знаеш за Пфайзер ? — попитах, като дори не бях сигурен дали произнасям правилно името.

Той замълча за секунда, преди да отговори.

— Приеми работата! Приеми работата! — докато говореше, се блъсна в бюрото и аз си представих как се мъчи от болки в гърдите заради изблика си.

— Татко, успокой се, те просто ме викат на интер…

— Приеми! Те са страхотна компания! Най-добрата! Оценихме акциите им като номер едно в индустрията за тази година. Джейми, чуй ме — трябва да си идиот да не приемеш тази работа.

Отново ме нарече идиот! Бях завършил университета Нотр Дам и бях назначен за офицер в армията на САЩ, и въпреки това старецът ми се държеше така, сякаш съм се дипломирал от Уест Тексас Стейт и съм прекарал последните три години от живота си, работейки на някоя автомивка. Първия път, когато ме нарече идиот, почти не му обърнах внимание, но сега наистина му повярвах. Да си призная, започвах да се притеснявам от факта, че нямам работа. Съответно се постреснах за изхода от цялата ситуация.

За щастие, бях страхливец с късмет. На една сватба през уикенда, предшестващ интервюто, един приятел ми разказа за свой състудент, който работел за Пфайзер .

— Трябва да му се обадиш — каза ми Майкъл.

Омаловажих го до типично пиянско бръщолевене, кимнах и си поръчах още едно питие. Майкъл обаче беше сериозен и на следващия ден ми се обади, подготвил телефонния номер на приятелчето си.

— Знаеш ли, можеш да изкарваш купища пари като търговски представител на лекарства — каза Майкъл, — към сто хиляди долара.

Това внезапно привлече цялото ми внимание.

— Чака да му се обадиш. Има куп подробности, които трябва да знаеш, за да блеснеш на интервюто и той може да ти помогне. Правил ли си някакви собствени проучвания? — Добър въпрос . — Дам, наистина трябва да му се обадиш.

Обадих му се. Помогна ми човекът.

— Всичко е борба за рецепти — каза той и правилно изтълкува мълчанието ми като объркване. — Рецепти . Медицински рецепти. Цялата работа се свежда до това, да накараш докторите да предписват нашите лекарства, а не някакви други.

Кимнах, докато записвах в тефтера си: Рецепти!

Той продължи, говорейки за здравната каса, мострите, колите на фирмата, медицинските сестри, всекидневните дейности и т.н. Даде ми добра насока и за евентуален въпрос на интервюто, който наистина ми зададоха — „Има ли нещо, върху което сте работили, работили, работили, и неизменно сте се проваляли?“ Но най-важното е, че ме научи как да се държа като „играч“.

— Какво е „играч“? — попитах, докато в ума ми прескачаха картини с известни бейзболни питчъри като Денис Екърсли.

Той шумно въздъхна.

— „Играч“ е човек, който се интересува от бизнеса, убеждава лекарите и сключва договори за използване на нашите продукти.

Бях много объркан:

— Как да покажа на интервюиращия, че съм играч, като никога не съм продал нищо?

Отговорът му бе истински джакпот; съвет, който донесе на мен и на хората, с които споделих тази история, много пари.

— Просто го накарай да ти повярва, да види играча в теб — той направи драматична пауза, преди да продължи. — В края на интервюто, ще те попитат: „Имаш ли някакви въпроси, Джейми“. Задай типичните за случая: „Колко време продължава обучението? Кога ще бъда повишен? Ще имам ли премии?“. И когато ти отговорят, му го сервирай.

Спрях със записките по трите въпроса, които според него би трябвало да задам, но за които всъщност никога не се бях замислял. Кое да му сервирам?

— Седни на ръба на стола, погледни го право в очите и кажи: „Господин Интервюиращ, знам , че съм точният човек за тази работа. Знам , че ще се справя с лекота с продажбите и ще си върша чудесно работата, затова се чудя има ли нещо… нещо , което ви спира да ме наемете още сега?“.