Татьяна Веденская - Изневяра в рамките на приличието

— Само за проклетите антицелулитни процедури отиват толкова пари, че и двете с теб бихме могли да си купуваме по едно жилище всеки месец — ядосваше се Динка.

— Нищо, нищо и на нашата улица ще изгрее слънце — свивах юмруци аз. Понякога, обаче Динка забравяше всички социални несправедливости и заобичваше работодателите си с цялата си хомеопатична душа. Обикновено това беше свързано или с повишение на заплатата, или с раздаването на извънредни премии. Ставаше и по време на купони след приятно прекарване с ръководството на медицинския център. Като главен счетоводител (пост, за който се беше борила няколко години със зъби и нокти, без да се спре пред нищо) тя се грижеше усилено за благосъстоянието на работодателя си. И макар и да не харесваше медицината като цяло, Дудикова се отнасяше с нежна любов към своя медицински център. Такива ми ти работи. Трудовите й подвизи не оставаха незабелязани. Динка я обичаха и я ценяха на работното й място, особено собствениците. Съответно на всички купони на нея, а покрай нея и на мен, й се полагаха най-хубавите места, куп комплименти и знаци на внимание. Динка беше родена за главен счетоводител, а аз тихо се греех от лъчите на нейната слава. И този път беше така. Хубаво парти, за което не се бяха стискали.

— О! Полиночка! Радвам се да Ви видя. Как сте! Какво ново около Вас? — главният лекар Пьотр Исмаилович ме привлече в обятията си с отработен през годините жест на любезност.

Аз се усмихвах старателно.

— Пьотр Исмаилович, откога не сме се виждали — пуснах и аз една стандартна реплика.

Бяхме се виждали наскоро, на Международния ден на жената. Спомням си, че тогава някой от аспирантите донесе караоке и аз цяла вечер се опитвах да просълзя хората, изпълнявайки най-сълзливите балади на Таня Буланова [2] Татяна Буланова — руска естрадна певица и актриса — бел. прев. . Имам добър слух, макар че в живота това не ми е послужило за нищо. Но ако трябва да се забавлява полупияна компания, е достатъчно да ми пуснат „Земята опустя без теб". Макар че тази песен не е на Таня Буланова. Само че кой ти гледа след двучасов купон. В общи линии тогава се повеселихме добре, а сега по традиция се радвахме, че се виждаме, сякаш не сме се виждали отпреди естествената смърт на СССР от старост и склероза.

— Заповядайте на нашата маса. Позволете да се погрижа за Вас. — суетеше се главният лекар, подавайки ни нарязаните още в магазина колбаси.

— Не се притеснявайте, ще си сервираме сами — занасяше се Динка.

Пьотр Исмаилович се смееше и заплашваше Динка с пръст. След това до един определен момент всичко си вървеше по програма. Отначало Пьотр Исмаилович тържествено обяви минута мълчание в памет на загиналите. Всички искрено помълчахме. Някои съвместиха мълчанието с мазане на сандвичи. Няма защо да се губи време. След това Динка в качеството си на главен счетоводител вдигна тост за бъдещото процъфтяване на благословения им център, който изпълнява важна и благородна мисия — осигурява здраве на хората.

— Срещу заплащане — чу се задавена реплика от галерията. Зоната на медицинските сестри.

— Какъв е този нездрав цинизъм? — шеговито възкликна пластичният хирург Семьон Демидович. Кой, ако не той, ще знае колко струват медицинските радости. Само че в ежедневието Семьон Демидович беше майтапчия и шегаджия, което го правеше наистина безценен за веселите пиянски компании. С него всеки път пиехме на брудершафт, целувахме се пред хората и минавахме на „ти". Той правеше така с всички и макар че вече не беше останал човек, с когото Семьон да е на „вие", продължавахме да пием на брудершафт. С това, ако мога така да се изразя, завършваше трезвената официална част и започваше фирмената веселба.

— Момичета, какво да ви сипя? — гостоприемно размахваше бутилка Паша, охранителят, който нямаше отношение към медицината, но без когото никой не си представяше фирмените купони. Беше страхотен и много грижлив тамада [3] Тамада — от грузински, разпоредите/i на тържество, който се грижи за тостовете и за протичането на празника — бел. прев. .

Към края на първата бутилка мартини, когато дамите още не са готови да пият коняк, но им е ясно, че ще се стигне дотам, изведнъж разбрах, че независимо от сарказма на Динка, всъщност много харесвам лекарите, защото са естествени и искрени и защото много им отиват белите престилки (особено на мъжката половина). Бях се зачервила, чувствах се много добре, може би дори прекалено добре, което не можеше да се обясни само с купона.