Татьяна Веденская - Изневяра в рамките на приличието

— Пихте ли си лекарството?

— Пих го.

— Аха. Да не би сте забравяли микстурата?

— Не съм.

— Добре. Ами физиотерапията? Направихте ли всички процедури? — радостно пита докторът с надежда, че ще намери пролука в отбраната на противника.

Главата ви се отпуска виновно, защото наистина не сте в състояние в продължение на две седмици два пъти на ден да ходите на физиотерапия в центъра на града.

Докторът грейва. Причината е открита. Ура!

Интересно е, че същият подход имат и разните магове, врачки, екстрасенси и тем подобни мошеници, които помагат да омагьосате или урочасате някого, да се омъжите или никога да не го направите и още куп други неща. Те (маговете) първо ви хвърлят в потрес с разни фойерверки, пукащи свещи и светещи лунни камъни върху масите си.

А след това, също като колегите си лекари, ви карат да събирате в тъмна доба жабешки кости на селското гробище, да ги стриете ръчно на прах, да ги смесите с пепелта от изгорената снимка на любимия и да приемате тази смес четири пъти на ден десет минути след ядене. Както разбирате, на тях също им е ултралесно, след това да ви обяснят защо нищо не се получава. Може пък маговете да са лекари, които не са ги приели в медицинския университет, защото припадат, само като видят кръв.

Но това е нищо. Най-страшните врагове на докторите са пациентите, загубили вяра в медицината. Всички тия хора, които вярват, че простудата се лекува с пълноценна почивка и парна инхалация над врящи картофи. Извергите, които не само на думи, но и наистина тичат сутрин в парка, а при мигрена се опитват да се отпуснат и си масажират слепоочията, вместо веднага малодушно да изпият таблетка аналгин. Моржовете, хомеопатите, привържениците на здравословния начин на живот, последователите на духовните оздравителни практики, гладуващите, които пият само сокове, тези, които прекарват много време на чист въздух и по всякакъв начин се опитват да се освободят от стреса, който смятат за източник на всички болести. О, колко вгорчавате живота на магьосниците лекари. И какво ще кажете, ако повечето от тези негодници наистина изглеждат удивително здрави и доволни от себе си. Ами препаратите? Научните достижения? Ако я караме така, лекарите ще ни трябват само при случаите на остри възпалителни процеси. Нима не е обидно, че вярваме толкова малко на хора, които са учили десет години в университета, карали са ординатура и какво ли още не, че да се лекуваме с разни билки. Я си гълтай хапчето, че току-виж се разорила фармацевтичната промишленост.

— Знаеш ли, понякога ми се струва, че съвременният свят има нужда хората да бъдат болни — често ми казва Динка. А тя със сигурност знае с какво се занимава медицината. Динка готви ежедневно отчети в една платена здравна цитадела. Самата тя, след като поработи няколко години в медицинския център, стана яростна привърженичка на здравословния начин на живот и всеки път, когато я помолех да ми препоръча хапче за кръвно, нерви или безсъница, ми крещеше, че аз съм главна цел и жертва на фармацевтичен заговор.

— Просто искам да дойда на себе си — възразявах аз, защото не виждах какво толкова страшно има да изпия едно сънотворно.

— Защо, да не би да си избягала някъде от себе си? — ехидно ме питаше тя. — Знаеш ли как изглежда мечтата на съвременния лекар?

— Как? — поинтересувах се аз.

— Затлъстял и алергичен пациент, приемащ ежедневно средства против алергия, против наднормено тегло, кръвно, задух, за сърце, бъбреци, потентност, както и три пъти на ден по време на хранене — ензими за добро храносмилане. Чувала ли си рекламата?

— Нещо от сорта… еди-какъв си ензим… за стомаха е неотразим?

— Аха. Пиеш ензими и организмът ти спира да ги образува. Но кого го интересува? Днес фармацевтичният бизнес е един от най-печелившите. Готови са да те направят зависим от лекарствата си и след това да те тъпчат с тях, ако може цял живот за твоя сметка.

— Знаеш ли, ти си готова за политик — оставах поразена от красноречието на Динка аз. И все пак, каквото и да говори Костя, Дудикова е уникална. Кой друг би могъл да работи в медицински център и да бъде убеден противник на лекарите? Впрочем, тя не си афишираше позицията. Споделяше я само с мен периодично и по малко. Най-вече, когато в работата й станеше нещо. Тогава изгаряше от благороден гняв.

През останалото време старателно помагаше на своя център да се обогатява за сметка на всички хронично и неизлечимо болни от всякакви дреболии пациенти. Най-доходоносни бяха пациентите за козметични интервенции. Останах изумена колко средства се пилеят на вятъра в надежда да доближим абсолютно нормалните си тела до кльощавата мечта, наложена от моделиери с нетрадиционна сексуална ориентация.