Елизабет Гейдж - Табу

Тя чу в себе си думите на героинята и истинността им освети всяко кътче на душата й.

„Без да съзнавам, съм извършила някакъв грях и затова сега ме оставяш.“

Екранът бе тъмен. Кейт сключи ръце на корема си и прегърна неродения живот, който чакаше в нея. И в този миг осъзна, че ще дари на Джоузеф Найт още един дар. След три месеца щеше да се роди детето му, което никога нямаше да го познава, което никога нямаше да познае любовта, довела го на този свят, но щеше да продължи живота заради него, както Кейт щеше да продължава да живее заради него.

Тя не заплака, не й бяха останали сълзи. Съзнаваше, че в капризната си мъдрост съдбата й е отредила повече, отколкото заслужава, когато я бе освободила от самотния живот, кръстосвайки пътя й с този на Джоузеф Найт.

При условие, че го изгуби…

Ако думите в сценария бяха верни, ако любовта бе грях, който трябва да се накаже с вечна раздяла и неизлечим копнеж, тогава само с цената на този грях вечността може да бъде докосната с човешка ръка. Може би само добротата не е достатъчно силно заклинание, за да изведе едно човешко същество през живота. Може би само грехът на любовта, който не прави разлика между добро и зло и мисли само за себе си, е в състояние да приближи душата до вечността. Може би това е смисълът на тайнствената дума „завинаги“.

Очите на Кейт се притвориха и устните й леко помръдваха заедно със съдбовните думи, които отново зазвучаха в нея.

„Това ли бе думата, която чух първия ден? Когато лицето ти изличи миналото и бъдещето ненадейно се разстла пред мен като небесен рай? Това ли бе, което чух? Сбогом…“ Кейт притисна с ръце живота в утробата си, а сърцето й се сля с живота, който бе изгубила.

„Сбогом, моя любов…“

Тя не чу собствения си глас. Никой от хората наоколо не видя лицето й, не чу въздишките й. Те излизаха от кинотеатъра и очите им вече се готвеха да премигнат в ярката слънчева светлина отвън.

Кейт остана сама. Виждаше само лицето на Джоузеф Найт и миналото, от което с такава радост се бе отказала заради него, и вратата, която се отваряше в нея към едно бъдеще, което му принадлежеше.

Тя дълго седя така, вкусвайки с наслада празнотата наоколо. После, подканена от някакъв глас, който кънтеше някъде отвъд мъката й, стана и остави екрана и тъмнината зад себе си.

Бавно, но с твърда стъпка — същата стъпка, която дълго я бе водила в живота, Кейт се върна в светлината.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5603

Издание:

Елизабет Гейдж. Табу

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 1995

Редактор: Жечка Георгиева

ISBN: 954-529-053-6

Ти си се наранил (нем.). — Б.пр.