Елизабет Гейдж - Табу

Тя тичаше, а къщата и смълчаното езеро оставаха назад. Пред нея бяха жестоките планини, издигащи грозните си гърбици нагоре към небето, а проломите помежду им поглъщаха всичко, осмелило се да пърха над дълбините им. Самата земя изглеждаше като исполински палач, тегнеше като пестник, готов да смаже всяка човешка надежда.

А в изумените очи на Джо имаше само безразличие към съдбата, която през цялото време го бе дебнала, която бе чакала този ден, за да го разлъчи завинаги от нея.

— Не! — изкрещя Кейт. — Не!

Втурна се като обезумяла, в неистов порив да достигне Джо и да го спаси. Но дори в този момент, когато любовта й я тласкаше напред в пространството, тя чувстваше, че всъщност съдбата я тегли надолу, към планинските бездни и че вече е много късно — за нея и за мъжа, когото обичаше. Гърлото й пареше от ярост и копнеж. Тя изгуби съзнание. Щеше да дойде на себе си много по-късно.

В къщата телефонът звънеше, но Кейт не го чу.

Докато долу, в подножието на Сиерата, Холивуд очакваше триумфалното им завръщане, Ив и Джо се спускаха по виещите се планински пътища.

Ив управляваше колата с лекота. Често й се случваше да обикаля самотно из холивудските възвишения и околните планини, за да успокои духа си. Специално бе поискала малкото МГ да бъде пригодено за нея, с форсиран двигател, за да може лесно да взема стръмните планински склонове. Обичаше да кара бързо и сама.

Но днес не беше сама. До нея бе Джо Найт.

Тя с наслада вкусваше необичайната ситуация и докато въртеше волана, крадешком поглеждаше към него. Той гледаше през предното стъкло, а лицето му бе непроницаемо. Изглеждаше замислен и все пак бе в добро настроение. Може би си спомняше за безсънната им нощ с Кейт. Може би с нетърпение очакваше премиерата.

Изглеждаше изморен. Ив си каза, че това никак не е чудно. В продължение на почти две години, от разпределянето на ролите до довършителните работи, „Сбогом на любовта“ бе тежал изцяло на неговите рамене. Ив, Кейт и другите бяха дали всичко от себе си, но за филма отговаряше Джо. Всеки ден всички разчитаха на него, за да ги насочва, да им вдъхва кураж, да им дава яснота по целия проект, каквато само той притежаваше.

Ив отново го погледна и разбра, че той явно има болки. Въпреки лекарствата бе спал лошо. Какви ли адски мъки изпитваше сутрин, след безсънна нощ, от дълбоките си рани от войната?

Може би само Кейт го виждаше така изморен, когато всяка сутрин се събуждаше до него, за да започне дългия снимачен ден.

Мислите на Ив отскочиха към тревогите на Кейт и близостта й с този забележителен мъж. Какво щастливо бреме да се грижиш за него, да познаваш умората и силата му, да можеш да го успокояваш в моменти на нужда и несигурност. Може би предната нощ, когато всички накрая си бяха легнали повторно, Кейт го бе обвила в прегръдките си, бе го притиснала до гърдите си и му бе помогнала да заспи.

Кейт, която щеше да роди неговото дете…

Ив потъна в размисъл за любовта между Джо и Кейт. Двамата си подхождаха идеално. Нямаше друг мъж на света силен като Джо. Нямаше друг, тъй сигурен в отношенията си с околните. Странно, но търпимостта на Джо към другите около него, която тъй силно контрастираше с виковете и избухванията на останалите продуценти и режисьори, идваше от факта, че той познаваше слабостите на околните и им ги прощаваше. Отнасяше се с тях със загриженост и уважение, с внимание, но и извличаше най-доброто от тях. Можеше да го прави поради пълната увереност в собствените си сили, които сякаш се предаваха на тези, които работеха с него.

Мислейки така, Ив мрачно си припомни несръчния си опит да го прелъсти и непростимото си детинско поведение по време на снимките. Отблъсквайки я, Джо се бе държал също тъй сдържано и спокойно, както и по-нататък, когато, останал без избор, я изгони. Нито за миг не изгуби достойнството си, дори когато тя си послужи с всички възможни трикове, за да го извади от равновесие, да го ядоса, да го нарани.

Ако тогава го бе познавала по-добре, щеше да знае, че както капризите на жените, така и физическите им прелести не му оказват влияние.

Колко ли възхитен, колко ли изпълнен се е почувствал, когато за първи път е срещнал Кейт, която едничка сред жените имаше уважение към себе си, тая способност, която я пазеше от покварата и гнилостта на света и от най-предния пост на корупцията му — Холивуд? В деня, когато очите му са я срещнали и са открили в нея оная необикновена вътрешна светлина на духовна сила, която толкова дълго бе търсил напразно, Джо сигурно си бе казал, че е най-щастливият човек на света.