Елизабет Гейдж - Табу

И разбира се, устните му се разтвориха и той изрече: „Кейт…“.

Колата се обърна. От удара в парапета полетът й се изкриви и тя се завъртя тромаво, после някак грациозно се гмурна надолу. Ив с наслада вкуси от този скок извън света, от това вихрено освобождение.

За миг се сети за Томи Валънтайн. Греховете й мъчително я връхлетяха като отвесните стени на каньона, жадни да я повалят, бързащи да я накажат. Но вече нищо не я интересуваше. Какво значение имаха греховете сега? Тя бе над земята, издигната от Джоузеф Найт, макар и само за секунда, равна на вечност.

Колата се удари в надвиснал каменен блок и се сгромоляса в пламъци. Повлече се по планинския склон и остави зад себе си диря от ненавист и мъка.

И двамата бяха мъртви, преди да стигнат до дъното.

След пет месеца

„Лос Анджелис Таймс“, 22 април 1947 г.

„Вчера Академията за киноизкуство и кинонаука учреди наградата «Джоузеф Найт», която ще се присъжда всяка година на режисьори за най-значителен първи опит в игралното кино. Целта на наградата е да поощрява оригинални произведения на млади филмови творци и ще се дава по време на ежегодната церемония за наградите на Академията «Оскар».

Наградата бе тържествено осветена на снощната церемония за раздаване на «Оскарите» в хотел «Амбасадор». На последния филм на Джоузеф Найт «Сбогом на любовта» бе присъден «Оскар» за най-добър филм. Катрин Хамилтън, вдовицата на Найт, получи «Оскар» за най-добра женска роля. Самият Найт бе посмъртно награден с «Оскари» за режисура и оригинален сценарий, а покойната Ив Синклер, която миналия ноември загина в автомобилна катастрофа заедно с Найт, посмъртно получи «Оскар» за най-добра второстепенна женска роля.

«Сбогом на любовта» получи общо девет награди от Академията. През кратката си кариера в Холивуд Джоузеф Найт направи три филма, предложени за общо трийсет и осем награди на Академията и получили двайсет и шест «Оскара». Досега никой филмов творец в историята на Холивуд не е получавал такова признание от колегите си. И трите филма, «Сбогом на любовта», «Кадифената паяжина» и «Краят на дъгата», се смятат за кинокласика. Според президентката на академията Джийн Хършолт наградата «Джоузеф Найт» има за задача не само да служи за възхвала на млади дарования с изявена инициатива, но и да бъде паметник на един от най-големите филмови творци в историята на киното, който и във филмите си, и в личния си живот бе олицетворение на смелост, честност, себеуважение и уважение към околните.

Катрин Хамилтън получи наградите вместо покойния си съпруг. Госпожица Хамилтън, която през юли очаква дете от Джоузеф Найт, благодари любезно с няколко думи на Академията от името на съпруга си.

Въпреки че госпожица Хамилтън отклони поканата за интервю след церемонията, знаем от нейни приятели и бивши колеги, че тя никога вече няма да играе във филми.“

Кинотеатърът не бе пълен.

Беше топъл следобед през напрегната работна седмица. Публиката се състоеше само от млади съпруги или майки, почиващи от децата си, работещи момичета в свободен ден или хора от квартала, които разполагаха с много време. Депресията отдавна бе отминала и кинотеатрите вече не се пълнеха с безработни, които нямаха къде другаде да отидат.

На екрана се виждаше лицето на млада жена. Бе в прегръдките на някакъв мъж. В далечината се виждаше навалица на железопътна гара.

Тя се притискаше към любимия си и очите й сякаш ставаха по-големи.

— Не знам защо чувствам, че сърцето ми те губи — каза тя. — Чувствам, че сякаш, без да съзнавам, съм извършила някакъв грях и затова сега те изгубвам.

— Не си извършила грях — отвърна мъжът. — Освен ако любовта е грях.

В очите й блеснаха сълзи. Камерата, застанала близо до лицето й, се приближи още повече и вълнението й сякаш преля извън нея и изпълни целия салон.

— Когато дойде любовта, хвърляш се към нея безразсъдно — каза тя, по-скоро на себе си, отколкото на него. — Виждаш, че преди това животът ти е бил празна черупка, и обръщаш гръб на миналото, без да се замислиш. И тогава, когато животът отново дойде да си вземе своето, няма как да се пребориш с него, защото не искаш вече да понасяш самотата. Захвърлил си я, както детето захвърля хартиена играчка.

Тя го погледна в очите.

— Това е престъплението, за което трябва да се плаща. Разбираш ли?

Мъжът се сбогува с нея и се отдалечи. Тя остана сама.

— Животът отминава и нищо не остава. Едно последно сбогом и всичко е забрава… — промълви тя.