Елизабет Гейдж - Интимно

Веднага след злополуката, осакатила Албърт Лазаръс, Мег, която бе мило и честно момиче, изрази многократно готовността си веднага да напусне училище и да започне да работи, за да помага на семейството. Ала грижовните й по-големи братя не искаха и да чуят за това. Те някак се чувстваха задължени към Мег не само поради крехкото й здраве, но и поради важната духовна роля, която тя играеше в семейство Лазаръс. В известен смисъл Мег, най-слабата физически, бе духовно най-възвисената. Тя бе моралният водач на семейството, силата, която го сплиташе в едно. Сега, когато баща им бе прикован на легло, а майка им трябваше да му се посвети и да го гледа, мъдростта и любовта на Мег бяха по-необходими от когато и да било.

Джордан бе следващият по възраст. Бе с година по-голям от Мег и двамата си приличаха като близнаци, въпреки че той бе тъмнокос, а тя — луничава и рижа. Джордан бе изтърсакът сред момчетата. Беше слаб и строен, а по характер бе мечтател. Мег бе духовният водач на семейството, а Джордан бе артистичната натура. В училище винаги получаваше отлични бележки — постижение, с каквото нито едно момче от фамилията Лазаръс не можеше да се похвали от поколения насам — а съчиненията му, рисунките му, отзивите на учителите за него свидетелстваха за необикновен и бързо развиващ се интелект, съчетан с вдъхновен, артистичен характер.

В бедната училищна система на Уебстър, щат Пенсилвания, Джордан никога не бе правил тест за интелигентност. Ако бе правил теста и коефициентът на интелигентността му се знаеше, животът му може би щеше да бъде друг. Както стояха нещата обаче, той бе обикновен заводски работник като всички останали. Не беше съвсем на мястото си сред другите, но се стараеше и се справяше добре с работата си.

Като момче Джордан Лазаръс бе тъй крехък и слаб, че в семейството му се страхуваха да не е и той болен като Мег, което можеше да застраши семейните приходи. С тъмните си пламтящи очи, с бледото си лице и къдравата си черна коса той имаше вид на поет и баща му тайно се питаше дали изобщо някога от него ще стане добър работник.

Ала младежките години бяха влели в Джордан физическата сила, която вървеше в семейството, и той буквално за месеци бе избуял на ръст до шест фута. Не беше толкова мускулест, колкото братята си, но бе жилав и як, с широки и здрави гърди, развит гръден кош и дълги крака.

Беше напуснал училище след завършването на десети клас, като братята си, и от юни предната година работеше в завода. Работеше на монтажната линия, както и всички останали мъже в семейството.

Джордан никога не се оплакваше, че е напуснал училище, за да работи в завода. Семейството открай време беше бедно. Смяташе се за естествено всички млади мъже да работят в завода колкото може по-отрано. Всъщност самият смисъл на многодетното семейство бе да се родят и отгледат достатъчно младежи, годни да работят в завода и да помагат в издръжката.

Фактът, че същите тези младежи щяха скоро да създават свои собствени семейства с нови гърла за изхранване, бе проблем, който хората от това общество сякаш никога не осъзнаваха напълно. И така, многодетните семейства, паянтовите къщурки и пропиляваните в гонене на мизерни заплати човешки съдби се въртяха до безкрайност в омагьосан кръг.

Единственият човек, който, макар и скрито, се противеше на постъпването на Джордан в завода, бе Мег. Още откакто бяха малки, тя бе по-близка с Джордан от всички останали в семейството и чувстваше, че правейки това, което искат от него, той се погубва.

— Ти не си за тоя живот, Джорди — говореше му тя. — Създаден си за нещо по-добро, за нещо по-специално. Сигурна съм, че ако настоиш да завършиш училище, майка и татко няма да са доволни, но постепенно ще свикнат. Не бива да си пропиляваш живота за по шейсет долара седмично в полза на семейството. Ще преживеем някак и без тези пари. Ти си имаш своя съдба.

Джордан изслушваше доводите на Мег и дори донякъде разбираше логиката им. Някъде дълбоко в себе си той съзнаваше, че е различен от братята си, всъщност различен от всички, които познава в училище или в града. По всяко време на деня и на нощта разни мисли и идеи се въртяха в главата му и го отвеждаха далеч от ежедневните занимания на връстниците му, към някакви непознати светове, които сякаш тайнствено му протягаха ръка. Тъкмо тоя вътрешен мир, винаги необичаен и нов, се прокрадваше в работата му в училище и впечатляваше учителите му. И Мег го долавяше, понеже беше близка с него.