Софи Кинсела - Във вихъра на двайсетте

Въпреки всички неща, които Сейди беше, направи и постигна, и за които знам, дори и сега имам чувството, че почти не съм я познавала.

Органният микс най-сетне приключва. Появява се жена в дълга роба и започва да гаси всички свещи. Аз се изправям, грабвам чантата си и се оглеждам. Църквата отдавна е празна. Всички са тръгнали към галерията.

Когато излизам от църквата и се озовавам в калдъръмения й двор, сноп слънчева светлина заиграва в очите ми и аз примигвам. Няколко души от гостите все още стоят на тротоара, говорят си и се смеят. Но точно до мен няма никой. Осъзнавам, че погледът ми се насочва към небето. Както впрочем се случва често напоследък. Все още.

— Сейди? — изричам тихо, може би по-скоро по навик. — Сейди?

Никакъв отговор. Както винаги.

— Браво на теб! — От нищото до мен се материализира Ед и ме целува страстно по устните. Стряскам се. Къде е бил през цялото време? Да не би да се е криел зад колоните? — Забележително! Всичко! Не можеше и да бъде по-добре! Много се гордея с теб!

— О, благодаря! — изчервявам се от удоволствие. — Мина добре, нали? И толкова хора дойдоха…

— Повече от добре! Удивително! И всичко — благодарение на теб! — Докосва нежно бузата ми и тихо допълва: — Готова ли си да отидем в галерията? Казах на майка ти и баща ти да тръгват и че ние ще ги настигнем.

— Разбира се! — Усмихвам се. — Благодаря, че ме изчака! Просто имах нужда от няколко минути насаме.

— Няма проблеми.

Когато тръгваме към вратата от ковано желязо, отвеждаща към улицата, той преплита пръсти в моите и аз стискам лекичко ръката му. Вчера, съвсем неочаквано, докато вървяхме към църквата за репетицията на службата, Ед най-небрежно ми заяви, че удължава престоя си в Лондон с шест месеца, защото иначе щял да изгуби застраховката на колата си. А после ме погледна многозначително и ме попита дали имам нещо против да поостанел още малко на Острова.

Аз се престорих, че мисля, през което време основната ми задача бе да скрия еуфорията си. После казах „да“, защо да не се възползва от застраховката на колата си. И той се ухили. А после аз се ухилих. И през цялото време пръстите на ръката му бяха преплетени в моите.

— Та… с кого по-точно говори преди малко? — подмята той. — Имам предвид, когато излезе от църквата?

— Какво?! — слисвам се аз. — С никого, разбира се! Хммм… колата наблизо ли е?

— Защото ми прозвуча… — не се предава той, — прозвуча ми като „Сейди“!

Удар на сърцето мълчание, докато наглася чертите си в подходящото озадачено изражение.

— Счуло ти се е, че съм казала Сейди! — Засмивам се, за да му покажа колко абсурдна е тази идея. — И защо да го казвам, а?

— И аз точно това си казах — отбелязва Ед, все така спокойно. — Казах си: „И защо ще казва точно това?!“.

Добре де, ясно. Няма да се откаже толкова лесно.

— Може пък да е от британския ми акцент! — провиквам се в прилив на вдъхновение. — Може би си ме чул да казвам: „Сайдкар“, искам още един „Сайдкар“!

— „Сайдкар“, значи. — Ед се заковава на място и ме поглежда изпитателно. Събирам сили и успявам да го погледна с широки, невинни очи. Напомням си, че той не може да чете мисли. Дори и аз не мога да чета мисли! — Тук има нещо! — изрича накрая той и поклаща глава. — Нямам представа какво е точно, обаче знам, че има!

Сърцето ми претупва. Ед знае всичко за мен — и дребните, и важните неща. Може би трябва да знае и това. В крайна сметка — той беше съществена част от него.

— Да, има — кимвам аз. — Наистина има нещо. И ще ти разкажа за него. Някой ден.

По лицето на Ед се разлива усмивка. Той плъзга поглед по оригиналната ми рокля от двайсетте, огърлицата с мънистата, навитата ми на старовремски ролки коса и перата, които подскачат над главата ми. И очите му омекват.

— Хайде, ела, момиче на двайсетте! — Хваща ръката ми и ме притиска към себе си. — Ти защити достойно паметта на твоята пралеля! Жалко, че тя не видя всичко това!

— Така е — съгласявам се. — Много жалко.

Но докато вървим към колата, аз си позволявам още един, последен поглед към празното небе над главите ни. Все си мисля, че го е видяла.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5916

Издание:

Софи Кинсела. Във вихъра на двайсетте

Английска. Първо издание

ИК „Кръгозор“, София, 2010

Редактор и коректор: Мария Тодорова

Технически редактор: AMG Adv.

ISBN: 978-954-771-222-5

Гай Фокс (1570 — 1606) — английски конспиратор начело на католически заговор за взривяване на крал Джеймс I и парламента по време на заседанието му на 5 ноември 1605 г. Заговорът е разкрит и всички са екзекутирани. Денят на Гай Фокс във Великобритания се чества на 5 ноември с големи огньове, фойерверки и изгаряне на чучела, символизиращи Гай Фокс. — Б.пр.