Софи Кинсела - Можеш ли да пазиш тайна?

— …този лесбийски сън направо ме срина, купих си огромна кутия сладолед и после го излапах наведнъж и никога не споменах и думичка на Лиси…

Изобщо не забелязвам какво става край нас. Светът сякаш се е свил и на него сме само аз и този непознат, а от устата ми бълват всички мои най-най-съкровени мисли и тайни.

Вече дори не си давам сметка какво говоря. Знам само, че говоренето ме кара да се чувствам добре.

Дали пък и психотерапията не е нещо подобно?

— …казваше се Дани Нъсбаум. Мама и татко бяха долу в хола, гледаха „Бен Хур“ по телевизията и помня, че си помислих: „Ако това е въпросният секс, по който светът е пощурял, значи светът е ама наистина луд“…

— …лежа обърната на една страна, защото по този начин деколтето изглежда по-пълно…

— …работи в сферата на маркетинговите проучвания. Помня, че когато го видях за първи път, си помислих: „Уаууу, много е сладък!“ Той е висок и русокос, защото е наполовина швед, и има невероятни сини очи. И така, той ме покани на среща…

— …винаги преди среща с мъж да изпивам по чаша сладко шери, просто за успокоение на нервите…

— …той е невероятен. Конър е направо прекрасен. Страхотен късмет извадих с него. Всички непрекъснато ми разправят колко е готин. Той е мил, и е добър, и преуспява в работата си, и всеки казва, че сме съвършената двойка…

— …това не бих го казала на никого, за нищо на света… понякога си мисля, че той е почти прекалено красив. Като… като кукла. Като Кен. Като един рус Кен.

Сега пък съм на тема „Конър“. И дрънкам неща, които никога и на никого не съм казвала. Неща, които дори не съм съзнавала, че ми се въртят в главата.

— …му подарих за Коледа един стилен часовник с кожена каишка, ама той продължава да си носи своя оранжев дигитален кич, само защото му казвал каква е температурата в Полша или други подобни глупости…

— …ме водеше по всякакви джаз концерти и аз от учтивост се преструвах, че ми харесват, така че сега той си мисли, че обичам джаз…

— …знае наизуст абсолютно всеки филм на Уди Алън и казва всяка реплика, преди още да се е разнесла от екрана, и с това адски ми лази по нервите…

— …само ме гледа неразбиращо, сякаш му говоря на някакъв чужд език…

— …твърдо решен да открие моята G-точка, така че прекарахме целия уикенд да го правим в най-различни пози и накрая бях направо съсипана, не исках нищо друго, освен пица и да си гледам сериала „Приятели“…

— …непрекъснато ме питаше: „Как беше? Как беше?“ Така ми писна, че накрая послъгах и казах, че е било удивително и че цялото ми тяло сякаш се е разтворило като цвете. И тогава той започна да пита като какво цвете по-точно и аз му казах „бегония“…

— …човек не може да очаква първоначалната страст да продължи вечно. Но пък как можеш да познаеш дали страстта се уталожва по един положителен, хубав начин, както е при всеотдайните дълготрайни връзки, или по грозен начин, един вид „двамата с теб вече не се привличаме един друг“…

— …рицарят на бял кон не е реалистична възможност. Въпреки това обаче част от мен копнее за огромна, удивителна любов. Искам да има страст. Искам да бъда пометена от вихър. Искам земетресение или поне… не знам, ураган… нещо вълнуващо. Понякога имам чувството, че там някъде ме чака цял един нов, безкрайно вълнуващ живот и че ако мога само да…

— Извинете, мис…?

— А? Какво? — вдигам замаян поглед. Стюардесата с френската плитка ме гледа и се усмихва.

— Приземихме се.

Зяпвам я неразбиращо:

— Как така сме се приземили!

Не, нещо не ми се връзва. Нали уж щяхме да умираме, а сега изведнъж… Оглеждам се наоколо — истина е, самолетът е неподвижен. На земята сме!

Чувствам се като Дороти. Само допреди миг съм се вихрила из Оз, а сега изведнъж се събуждам отново нормална.

— Не подскачаме вече — отбелязвам тъпо.

— Подскачането спря доста отдавна — обажда се американецът.

— И няма… няма да умрем — казвам невярващо.

— Не, няма да умрем — потвърждава той.

Поглеждам го и сякаш го виждам за първи път. Изведнъж осъзнавам, че в продължение на цял час съм дрънкала каквото ми дойде на ум пред един съвършено непознат човек. Един бог знае какви съм му ги наговорила.

Иска ми се на секундата да напусна самолета. Или поне да потъна вдън земя.

— Извинете — промърморвам засрамено. — Трябваше да ме спрете.

— Щеше да ми е доста трудно — отговаря той с лека усмивка. - Малко нещо не бяхте на себе си.

— Толкова ми е неудобно!

Опитвам да се усмихна, но изобщо не мога да го погледна в очите. Така де, та аз му разправих за прашката си! Казах му и за G-точката ми!