Софи Кинсела: Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

— Ребека, ти притежаваш удивителната способност да уцелваш право в десятката — казва той най-сетне. — Точно това казаха и някои от нашите клиенти. Казаха, че това ни е белязало като компания, която държи на почтеността.

— О! — отронвам, всъщност доста доволна от себе си. — Ами, хубаво. Значи не си разорен.

— Не, не съм разорен — отговаря Люк и добавя с лека усмивка: — Само малко понащърбен.

Келнерът пак се материализира от нищото и отново ми напълва чашата с шампанско. Отпивам. Когато вдигам очи, Люк пак ме гледа втренчено.

— Знаеш ли, Ребека, ти си изключително прозорлив човек — казва той. — Виждаш неща, които останалите хора не забелязват.

— О, ами… — вдигам и поклащам чашата си с шампанско. — Не я ли чу какво каза Зелда? Аз съм смесица между финансов гуру и съседското момиче.

Погледите ни се срещат и двамата изведнъж избухваме в смях.

— И даваш много информация, но по достъпен начин.

— И имам големи познания, които обаче умело обвързвам със здравия разум.

— И си умна, и си чаровна, и си весела, и си… — казва Люк, загледан в чашата си.

После вдига поглед и като ме гледа в очите, добавя:

— Ребека, искам да ти се извиня. От доста време искам да ти се извиня. На онзи обяд в „Харви Никълс“… права беше… не ти засвидетелствах нужното уважение. Уважението, което заслужаваш.

Люк замълчава, а аз се вторачвам в покривката и усещам, че бузите ми пламват. „Лесно му е на него да ми го казва СЕГА“, мисля си яростно. Запазва маса в „Риц“, поръчва шампанско и сигурно очаква да се усмихна и да кажа: „О, няма проблем.“ Дълбоко в себе си обаче аз все още се чувствам наранена от станалото. А след телевизионния си успех тази сутрин съм в доста войнствено настроение.

— Статията ми в „Дейли Уорлд“ няма нищо общо с онзи обяд — казвам, без да вдигам поглед от покривката. — Абсолютно нищо. И твоят намек, че има…

— Знам — отвръща Люк с въздишка. — Изобщо не биваше да го казвам. Това беше една… отбранителна, ядна забележка… по време, когато ти ни беше изправила всичките на нокти.

— Наистина ли? — не мога да удържа усмивката си на задоволство. — Изправила съм ви всичките на нокти, така ли? Ами!

— Ти какво, майтап ли си правиш? — възкликва Люк. — Изневиделица ни стоварваш скандален материал на цяла страница в „Дейли Уорлд“ за един от най-големите ни клиенти! И това ако не е изправяне на нокти, здраве му кажи!

Ха! Тази представа страшно ми се нрави, всъщност. Цялата „Брандън Къмюникейшънс“ изправена на нокти заради Дженис и Мартин Уебстър.

— И Алиша ли беше изправена на нокти? — не мога да се въздържа да не попитам.

— Не само беше изправена, но и подскачаше на нокти толкова пъргаво, колкото й позволяваха марковите й обувки от „Маноло“ — отвръща Люк сухо. — И заподскача още по-бързо, когато узнах, че всъщност е разговаряла с теб предишния ден.

Ха! Ха!

— Разкошно! — чувам се да възкликвам абсолютно детински.

И веднага съжалявам, че съм го направила. Никоя уважаваща себе си бизнесдама не злорадства, когато противникът й се подхлъзне в калта. Трябваше само да кимна или да отроня многозначително: „А!“

— Ами… и теб ли те изправих на нокти? — питам, като свивам уж небрежно рамене.

Настава мълчание, а когато след малко вдигам очи, виждам Люк да ме гледа втренчено с толкова сериозно изражение на лицето, че сърцето ми се разтуптява.

— От доста време си ме изправила на нокти, Ребека — казва той тихо. Задържа погледа си няколко секунди, от което на мен ми спира дъхът, после свежда очи към менюто си и пита: — Ще поръчваме ли?

Вечерята ни продължи часове наред. Говорим, говорим, и пак говорим, и поръчваме още нещо, и така… Всичко е толкова вкусно, че сърце не ми дава да откажа каквото и да било. А виното е толкова супер, че бързо-бързо изоставям плана си да изпия само една делова чаша и после да мина твърдо на минерална вода. По времето, когато довършвам шоколадовия си сладкиш от многолистно тесто с лавандулов сладолед и карамелизирани парченца от круша, вече наближава полунощ и усещам, че започвам да клюмам.

— Как е на вкус това шоколадово чудо? — пита Люк, довършвайки своя сладкиш с извара.

— Прелестно — отвръщам и побутвам купичката към него. — Ама не чак пък толкова, колкото беше лимоновият мус.

Истината е, че съм преяла до пръсване. Когато стигнахме до десерта, аз започнах да се колебая какво да си поръчам от всичките невероятно вкусно звучащи сладкиши. И тогава Люк каза, че ще си поръчаме всички десерти, чиито имена ни харесат. Което се оказа почти всичко от менюто.