Пиер Луис - Афродита — Антични нрави

И тя се обърна възнак и сключи ръце.

— Ако някой би ме любил до обожаване, с каква радост бих му причинявала смъртни страдания! Тия, които идват при мене, не са достойни да плачат. А освен това, грешката е и у мене — как биха ме любили, когато самата аз ги викам?

— Кои гривни днес?

— Ще туря всичките. Но остави ме сама. Аз нямам нужда от никого. Иди на стълбата при входа и ако дойде някой, кажи му, че съм със своя любовник, един черен роб, комуто плащам. Върви.

— Няма ли да излизаш?

— Да. Ще изляза сама. Сама ще се облека. Няма да излизам. Върви. Върви.

Тя отпусна единия си крак на килима и се протегна да стане. Джала тихо беше излязла.

Тя премина с бавни стъпки през стаята, скръстила ръце над глава, опита от сластната приятност, която изпитваше при допирането на нозете си о плочите, дето потта се смръзваше. След това тя влезе в банята.

За нея беше една наслада да се оглежда във водата. Отражението й приличаше на голяма бисерна мида, отворена на скала. Гънките на кожата й се изгубваха и тя ставаше гладка и съвършена; линиите на нозете й се удължаваха в синя светлина. Снагата й ставаше по-гъвкава — тя не можеше да разпознае ръцете си. Нейното тяло беше крайно лесноподвижно; тя се издигаше на двата си палеца на нозете, плуваше малко и разнежено се отпускаше на мрамора, под една лека вълна, която кротко я удряше по брадата. Водата проникваше в ушите й с дразнителността на целувка.

През време на къпането Хризис почваше да се самообожава. Всички части на тялото й една по друга будеха у нея нежно удивление и желание за ласка. Тя си играеше по хиляди начини с косата и гърдите си. Понявга даже тя по-силно се отдаваше на своите неизчерпаеми пожелания, и никое място не беше толкова удобно за тоя бавен и придирчиво изнежен отдих.

Денят се свършваше; тя се изправи в купела, излезе из водата и тръгна към изхода. Следите от нейните стъпки блестяха по каменните плочи. Политайки като изтощена, тя отвори вратата широко, спря се, сложила ръце връз ключалката, след това влезе в стаята си и изправена и мокра, каза на робинята:

— Избърши ме.

Малабарезката взе в ръка една плоска гъба и я прокара по меката златна коса, напоена с вода, която се струеше отзад; тя я изсуши, разроши я, нежно я раздвижи и като натопи гъбата в един съд с масло, погали с нея господарката си по цялото тяло, а след това я изтупа с къс груб сукнен плат, от което омекналата кожа заруменя.

Хризис потъна, потръпвайки, в хлада на едно мраморно седалище и прошепна:

— Вчеши ме.

Под хоризонталните вечерни лъчи влажната още и натегнала коса блестеше като порой, огрян от слънцето. Робинята я обхвана с ръка и я изви. Тя я засука като дебела метална змия, която пробождаха като стрели правите златни игли, и нави около нея тясна зелена лента, кръстосана три пъти, за да се усилят чрез коприната отблясъците на косата. Хризис държеше далече пред себе си огледало от излъскана мед. Тя разсеяно гледаше как мургавите ръце на робинята се движат из гъстата й коса, окръгляват снопчетата, забождат игли и ваят прическата й като ритон от жилава глина. Като свърши това, Джала коленичи пред господарката си и ниско острига венерините й хълмчета, за да има младата девойка пред очите на своите любовници напълно изгледа на статуя.

Хризис стана по-сериозна и каза с нисък глас:

— Изпиши ме.

В една малка кутийка от розово дърво, правена на остров Диоскорид, имаше най-разноцветни мазилки. Робинята взе малко гъста черна каша с една малка четка от камилски косми и намаза дългите и извити клепки, за да изглеждат очите по-сиви. Две смели резки с молив удължиха и смекчиха очите. Синкава пудра посини клепките. Две петна от ярък киноваров цвят отбележиха слезните ъгли. За да се запази багрилото, трябваше да се намажат лицето и гърдите с прясна мас от восък и дървено масло. Джала натопи едно меко перце в оловно белило и намаза с него белите жили надлъж по ръцете и по шията; тя накървави устните и връхчетата на гърдите с една малка четка, топната в карминов разтвор. Тя сложи с пръсти върху бузите на Хризис лек облак от червена пудра, а след това очерта трите дълбоки гънки на кръста и отбележи движещите се от време на време две трапчинки на овалния й задник. Най-после с късче цветен восък тя леко обагри лактите и оживи десетте нокти на ръцете. Тоалетът беше свършен.

Тогава Хризис се усмихна и каза на индуската:

— Пей ми.

Тя седеше превита напред в мраморното си кресло. Забодените в косата игли пръскаха златни лъчи зад лицето й. Ръцете й, сложени на шията, образуваха с десетте обагрени пръсти червена огърлица между раменете й, а нозете й бяха прибрани връз камъка.