Нора Робъртс - Кръвни братя

Потни и изпоцапани, седнаха на земята и нападнаха кошницата за пикник с мръсни ръце и вълчи апетит. Докато храната с познат вкус засищаше глада му и успокояваше тялото му, Кал реши, че си е струвало да влачи кошницата няколко часа.

Най-сетне сити, тримата се изтегнаха по гръб с погледи към небето.

— Вярвате ли, че онези хора са умрели тук? — попита Гейдж.

— Има книги за тях в библиотеката — осведоми го Кал. — За пожар, както се казва, „от неизвестен източник“, пламнал внезапно и изгорил всичко живо.

— Каква работа са имали на това странно място?

— А ние?

Гейдж само изсумтя в отговор.

— Мама ми разказа за първите бели заселници тук. Наричали се „пуритани“. — Фокс направи голям розов балон с дъвката, която си бе купил от пазара. — Радикални пуритани, или нещо подобно. Дошли тук да търсят религиозна свобода, но само такава, каквато те я разбирали. Мама казва, че много хора гледат на религията по този начин. Нещо не схващам.

Гейдж мислеше, че схваща, поне отчасти.

— Много хора са лоши, а някои си въобразяват, че са нещо повече от другите.

Той виждаше това непрекъснато, в начина, по който го гледаха околните.

— А вярвате ли, че са били магьосници и че жителите на Холоу са ги изгорили на клада? — Фокс се обърна по корем. — Мама казва, че магията също е нещо като религия.

— Твоята майка е смахната.

Понеже бе казано от Гейдж, при това на шега, Фокс се усмихна.

— Всички сме смахнати.

— Смятам, че е време за бира. — Гейдж се изправи. — Ще си поделим една, нека другите се доохладят.

Докато той вървеше към потока, Кал и Фокс се спогледаха.

— Пил ли си някога бира? — полюбопитства Кал.

— Не. А ти?

— Шегуваш ли се? Дори кока-кола ми е позволено да пия само при специални случаи. Ами ако се напием и превъртим?

— Баща ми пие бира понякога. Нищо подобно не се случва. Не вярвам.

Замълчаха, когато Гейдж се върна с мократа кутия.

— Добре. С това ще празнуваме… нали знаете, че в полунощ вече няма да бъдем деца.

— Може би не бива да пием преди полунощ — предположи Кал.

— По-късно ще отворим още една. Това е нещо като… като ритуал.

Отварянето на кутията прозвуча оглушително в притихналата гора, почти като пистолетен изстрел. Кал веднага усети миризмата на бирата и му се стори ужасна. Запита се дали и вкусът й е такъв.

Гейдж вдигна бирата с една ръка, високо, сякаш държеше меч. После я сниши и отпи дълга, голяма глътка от кутията.

Не можа да прикрие гримасата, която се появи на лицето му, сякаш бе погълнал нещо странно или неприятно. Бузите му се зачервиха, когато колебливо въздъхна.

— Още е топла, но… — Покашля се веднъж. — Не е лоша. Сега ти.

Подаде кутията на Фокс. Той сви рамене и повтори движенията на Гейдж. Всички знаеха, че щом има нещо, което е проява на дързост, Фокс е готов да го прегърне.

— Пфу! Има вкус на пикня.

— Да не би напоследък да си пил пикня?

Фокс изсумтя срещу Гейдж и подаде бирата на Кал.

— Твой ред е.

Кал огледа кутията. Глътка бира нямаше да го убие, нали? Затова си пое дъх и отпи.

Стомахът му се преобърна и очите му се насълзиха. Върна кутията на Гейдж.

— Наистина е като пикня.

— Предполагам, че хората не я пият заради вкуса й, а заради начина, по който ги кара да се чувстват.

Гейдж отпи нова глътка, явно любопитен да узнае как ще се почувства.

Седнаха с кръстосани крака и свити колене в средата на черния кръг и продължиха да си подават кутията.

Стомахът на Кал отново закъркори, но не усети гадене, не точно. И главата му се замая, но бе някак приятно и забавно. А пикочният му мехур щеше да се пръсне. Когато стана, целият свят се преобърна и го накара да избухне в неудържим смях, докато залиташе към едно дърво.

Разтвори ципа си, прицели се в дървото, но то сякаш продължаваше да се движи.

Фокс се мъчеше да запали цигара, когато Кал се дотътри обратно. Подаваха си я един на друг, но изведнъж почти десетгодишният стомах на Кал се разбунтува. Пълзейки, той се отдалечи да повърне всичко и когато се върна, просто се изтегна по гръб и опита да прогони световъртежа.

Чувстваше се, сякаш отново плува в езерото и нещо бавно го повлича към дъното.

Когато изплува, вече се здрачаваше.

Надигна се, надявайки се да не повърне отново. Усещаше празнота в стомаха и главата, но вече не му се повдигаше. Видя Фокс да спи свит на кълбо до камъка. Допълзя на четири крака до термоса и докато прогонваше гаденето и бирата от гърлото си, бе благодарен на майка си както никога за лимонадата.