Нора Робъртс - Кръвни братя

Какво щеше да стане, ако се инфектираха? Ако получеше отравяне на кръвта и изпаднеше в делириум или нещо подобно, преди да стигнат до Свещения камък?

Щеше да се наложи да изпрати Фокс за помощ, да, това щеше да направи. Фокс щеше да изтича за помощ, докато той стои при Гейдж, лекува раните и му дава да пие нещо, за да не… как беше, да не се дехидратира?

Разбира се, щеше да им запари на задниците, когато се наложеше баща му да дойде да ги прибере, но Гейдж щеше да бъде по-добре.

Вероятно щяха да изпратят бащата на Гейдж в затвора. Тогава какво щеше да стане? Дали щяха да настанят Гейдж в сиропиталище?

При тази мисъл го побиха тръпки, почти както при мисълта за жената в езерото.

Спряха да си починат и поседнаха на сянка, за да си поделят една цигара от откраднатите „Марлборо“ на Гейдж. От тях винаги му се завиваше свят, но бе някак приятно да седи сред дърветата и да слуша ромона на водата по скалите зад тях и крясъците на пощръклели птици.

— Да си направим лагера тук — каза Кал почти на себе си.

— Няма да стане. — Фокс го смушка в рамото. — Ще навършим десет до Свещения камък. Никаква промяна в плана. Ще стигнем след по-малко от час. Нали така, Гейдж?

Гейдж се взираше между дърветата.

— Да. Щяхме да се движим по-бързо, ако не бяхте помъкнали толкова неща за плюскане.

— Не те видях да отказваш кексче — напомни му Фокс.

— Никой не би отказал „Литъл Дебис“. Е… — Гейдж угаси цигарата и сложи камък върху угарката. — На конете.

Никой не идвал тук. Кал знаеше, че това не е истина, знаеше, че през ловния сезон много хора преследват елени. Но се чувстваше като на място, където никой не идва. И предишните два пъти, когато го бяха придумали да измине целия път до Свещения камък, се бе чувствал по същия начин. Но и двата пъти тръгваха рано сутринта, а не в късния следобед. И се бяха върнали преди два часа.

Сега според неговия „Таймекс“ наближаваше четири. Въпреки леката закуска стомахът му се бунтуваше. Искаше му се да поспрат отново, да изрови още нещо от проклетата кошница, която майка му бе натъпкала с какво ли не.

Но Гейдж непрекъснато ги подканваше да побързат, нетърпелив да стигне до Свещения камък.

Земята там изглеждаше обгоряла, сякаш е имало горски пожар, превърнал всички дървета в пепел. Представляваше почти идеален кръг, заобиколен от дъбове, други широколистни дървета и непристъпен къпинак. В средата стърчеше един-единствен камък, висок около половин метър, плосък и гладък отгоре като малка маса.

Някои го наричаха олтар.

Когато говореха за него, хората казваха, че Свещения камък е просто голяма скала, изскочила от земята, която има такъв цвят заради минералите, подпочвените потоци или пещерите.

Но други, които обикновено бяха по-словоохотливи на тази тема, споменаваха за първото селище Хокинс Холоу и нощта, в която тринадесет мъже срещнали съдбата си, изгаряйки живи на същата поляна.

„Магии“, казваха едни, втори пък говореха за култ към дявола.

Според друга версия онези хора били убити от негостоприемно индианско племе, а после телата им били изгорени.

Но каквато и да бе истинската му история, бледосивият камък се издигаше над земята с цвят на сажди като паметник.

— Успяхме! — Фокс свали раницата си и торбичката, втурна се напред и затанцува около камъка. — Не е ли страхотно? Не е ли страхотно? Никой не знае къде сме. И имаме цяла нощ да правим каквото поискаме.

— Каквото поискаме, насред гората — изтъкна Кал. — Без телевизор и хладилник.

Фокс тръсна глава назад и издаде вик, който отекна.

— Виждате ли? Няма кой да ни чуе. Дори да ни нападнат мутанти, нинджи или извънземни, никой няма да чуе.

Кал осъзна, че това не ще успокои стомаха му.

— Трябва да съберем съчки за лагерен огън.

— Бойскаутът е прав — реши Гейдж. — Вие намерете съчки, а аз ще сложа бирите и кока-колата в потока. Да се охладят.

По свой неповторим начин Кал създаде съвършен ред в лагера. Храната — на едно място, дрехите — на друго, инструментите — на трето. Със скаутския си нож и компас в джоба, той тръгна да събира съчки и малки клони. Тръните жулеха и драскаха, докато пристъпваше през тях. Едва задържайки товара в ръцете си, не видя как няколко капки от кръвта му паднаха на земята, точно на ръба на кръга.

И не видя как кръвта заклокочи, задимя и обгорялата пръст я погълна.

Фокс сложи радиото на камъка, за да открият лагера с Мадона, „Ю Ту“ и Боса. По указания на Кал, подготвиха огъня, но нямаше да го запалят преди залез-слънце.