Нора Робъртс - Кръвни братя

— Аха. Хайде, Търнър, извади го.

— Не преди да се настаним и да отворим бирите.

— Бира! — Кал инстинктивно хвърли поглед назад през рамо, в случай че по някакво чудо майка му се е озовала зад него. — Донесъл си бира?

— Три кутии пенлива течност — потвърди Гейдж, крачейки с важна походка. — И цигари.

— Какво ще кажеш? — Фокс побутна Кал с юмрук. — Това е най-страхотният рожден ден.

— Да — съгласи се Кал, но тайничко потръпна.

Бира, цигари и снимки на голи жени. Ако майка му разбереше, щеше да го държи наказан в стаята му, докато навърши тридесет години. Дори без да брои факта, че е излъгал. Или че вървят през Хокинс Ууд, за да си устроят бивак на изрично забранено място, до Свещения камък.

Щеше да остане наказан до края на живота си.

— Стига си се шашкал. — Гейдж премести раницата от едната си ръка в другата с дяволит блясък в очите, който казваше: „Да не ти пука“. — Всичко е върхът.

— Не се шашкам.

Но Кал подскочи, когато от гъсталака с гневен крясък излетя тлъста сойка.

Хестърс Пул бе забранено място за Кал, което бе една от причините да му се струва толкова примамливо.

За голямата кафява локва, която се пълнеше от криволичещия поток Антийтъм Крийк, скрита в гъстата гора, се говореше, че е обитавана от духа на лудо момиче от времето на първите заселници, което се удавило в нея.

Кал бе чувал майка си да разказва, че когато била малка, някакво момче също се удавило там, и затова номер едно в „Маминия правилник“ бе: Абсолютно забранено да се плува в езерото. Духът на момичето витаел в него, спотайвал се под водата и само чакал да сграбчи друго хлапе за глезена и да го повлече към дъното, за да си има другарче.

Кал бе плувал в езерото два пъти през това лято, замаян от страх и вълнение. И двата пъти би се заклел, че усети нечии костеливи пръсти да докосват глезена му.

На хлъзгавия бряг като армия войници стърчаха безброй стръкове папур, а около тях растяха диви оранжеви лилии, които майка му харесваше. Скалистият хълм бе обрасъл с папрат и къпинови храсти, чиито узрели плодове оставяха по пръстите пурпурночервени петна, леко наподобяващи кръв.

При миналото им посещение бе видял черна змия да пълзи нагоре по склона, едва раздвижвайки туфите папрат.

Фокс нададе възторжен вик и стовари раницата си. След секунди вече бе свалил обувките, ризата и дънките и се носеше по водата като торпедо, без да мисли за змии, призраци или каквото и да е друго, което може да се крие под мрачната кафява повърхност.

— Хайде, женчовци!

След умело гмурване, момчето започна да обикаля из езерото, подавайки и потапяйки глава под водата като тюлен.

Кал седна, събу марковите си маратонки и старателно пъхна чорапите си в тях. Докато Фокс продължаваше да вика и да се плиска, той хвърли поглед към Гейдж, който просто стоеше загледан във водата.

— Ще влезеш ли?

— Не зная.

Кал свали ризата си и по навик я сгъна.

— Това е част от програмата. Не можем да я отметнем, докато не го направим всички.

— Да, да.

Но Гейдж не помръдна, дори когато Кал остана по бельо.

— Трябва всички да влезем, да предизвикаме боговете и прочие.

Гейдж сви рамене и изхлузи обувките си.

— Върви, какво чакаш, да не си хомо? Искаш да ме зяпаш, докато се събличам?

— Много смешно.

Пъхвайки очилата в лявата си обувка, Кал затаи дъх, благодарен, че погледът му се замъгли, и скочи.

Внезапното навлизане в студената вода бе истински шок.

Фокс веднага започна да плиска в лицето му, напълно го заслепи и се стрелна към папура, преди Кал да успее да му го върне. Миг след като проясни късогледите си очи, Гейдж скочи и го заслепи отново.

— Стига, гадняри такива.

С грубоватото си кучешко плуване Гейдж предизвика истинска буря, от която Кал с лекота изплува. От тримата той бе най-добрият плувец. Фокс бе бърз, но лесно се уморяваше. А Гейдж — е, той атакуваше водата, сякаш влиза в юмручна схватка с нея.

Кал се тревожеше — макар и да му се струваше вълнуваща идея, че един ден ще се наложи да използва животоспасяващите техники, на които го бе научил баща му в надуваемия басейн в двора им, за да спаси Гейдж от удавяне.

Докато си представяше това, както и благодарността и възхищението, с което щяха да го гледат Гейдж и Фокс, нечия ръка го сграбчи за глезена и го повлече надолу.

Знаеше, че е Фокс, но сърцето му подскочи, когато главата му се озова под водата. Заръкомаха, забравил всички техники в първия момент на паника, а щом успя да освободи глезена си и да заплува към повърхността, забеляза движение от лявата си страна.