Нора Робъртс - Град на демони

— По мен вече също няма.

— Да, необикновената ти изцелителна сила. Ще ми опишеш ли всичко, красавецо? Зная, че е досадно, защото, когато дойдат другите, и те ще поискат да чуят. Но нали така казват в криминалните сериали? Повтаряй, преповтаряй и може да си спомниш още нещо.

Имаше право, и Фокс започна от мига, в който бе вдигнал поглед и бе видял гарваните.

— Какво правеше, преди да погледнеш нагоре?

— Вървях по Главната. Отивах да се видя с Кал. Да пийна бира. — Дяволито присви устни и повдигна бутилката. — Тук получих безплатна.

— Ти я купи, доколкото си спомням. Щом си вървял към площада и тези птици са се събирали върху жиците над кръстовището като във филма на Хичкок, би трябвало да ги забележиш по-рано.

— Бях разсеян, мислех си за… работа и други неща. — Прокара пръсти през косите си, все още влажни, след като бе отмил птичите нечистотии от тях на мивката. — Гледах по-скоро към другата страна на улицата, отколкото напред. Лейла тъкмо излизаше от „При мамчето“.

— Отскочи да купи за Куин от ужасното нискомаслено мляко. Дали е късмет, добър или лош, че и двамата сте се оказали там в онзи момент? — Сибил наклони глава встрани и повдигна вежди. — Или не е било случайно?

Допадаше му нейната проницателност и пъргавият й ум.

— По-склонен съм да вярвам, че не е случайност. Ако Голямото зло е искало да ни покаже, че отново е готово за подвизи, би постигнало по-силно въздействие, ако поне един от нас е на мястото. Не би било толкова забавно, ако просто чуем за случилото се.

— И аз мисля така. Заедно стигнахме до извода, че може да въздейства по-бързо върху животни или хора в състояние, което ги прави уязвими. Значи гарвани. Това вече се е случвало.

— Да. Гарвани или други птици да се спускат към прозорци, хора и сгради. Когато отново се случи, дори хора, които са били тук предишния път, се изненадват. Сякаш за първи път виждат подобно нещо. Това е един от симптомите, така да ги наречем.

— Имало е и други хора. Пешеходци, шофьори…

— Разбира се.

— И никой не се е спрял да каже: „По дяволите, вижте тези гарвани там горе“.

— Не. — Фокс кимна, следейки мисълта й. — Никой не ги видя и не забеляза нищо странно. И друг път е ставало така. Някои хора виждат несъществуващи неща, други не виждат съществуващи. Но никога не е започвало толкова рано преди Седемте.

— Какво направи ти, след като видя Лейла?

— Продължих по тротоара. — Обзет от любопитство, наклони глава в опит да прочете бележките й наопаки. Когато видя неразбираеми завъртулки и знаци, се запита как изобщо някой може да ги разгадае. — Спрях за секунда, както би сторил всеки, и продължих. Тогава… първо го почувствах, както винаги. Нещо като осъзнаване. Сякаш космите на тила ти настръхват или усещаш гъдел между плещите. Видях ги, първо в главата си, а после погледнах нагоре и ги зърнах с очите си. Лейла също ги видя.

— И никой друг?

— Никой. — Той отново зарови пръсти в косите си. — Едва ли. Исках да влезем вътре, но нямаше време.

Сибил не го прекъсна с въпрос, докато й доразказа останалото. Щом свърши, остави молива си и му се усмихна.

— Голям сладур си, Фокс.

— Вярно. Такъв съм. Защо?

Усмивката й не изчезна, когато стана и заобиколи масичката. Обхвана лицето му с ръце и леко го целуна по устните.

— Видях якето ти. Разкъсано е и цялото е в птича кръв и бог знае още какво. Това можеше да сполети Лейла.

— Мога да си купя друго яке.

— Както казах, голям сладур си.

Отново го целуна.

— Извинявайте, че прекъсвам този трогателен момент.

Гейдж влезе с разрошени от вятъра тъмни коси и циничен израз на зелените си очи. Сложи стека бира, който носеше в хладилника и си взе една.

— Моментът свърши — заяви Сибил. — Жалко, че изпусна най-вълнуващата част.

Той отвори кутията.

— Ще има още предостатъчно такива, докато всичко приключи. Добре ли си? — обърна се той към Фокс.

— Да. Скоро няма да си пусна диска с „Птиците“, но иначе всичко е наред.

— Кал каза, че Лейла не е пострадала.

— Не, добре е. Преоблича се горе. Поизцапахме се.

Сибил срещна погледа на Фокс и сви рамене.

— Е, ще отида да я нагледам и ще ви оставя да си поговорите по мъжки.

Гейдж я проследи с поглед, докато излизаше.

— Секси, както винаги. — Отпивайки голяма глътка, той седна срещу Фокс. — Заглеждаш ли се по нея?

— Какво? По Сибил? Не. — Бе оставила след себе си аромат, осъзна Фокс, който бе и загадъчен, и примамлив. Но… — Не. А ти?

— Гледането е безплатно. Страшно ли беше днес?