Ахмет Алтан: Изневяра

Боготвореше тялото на жена си, прекланяше се пред него, както дивите племена пред идолите си. Това беше някаква сексуална зависимост. Много жалко, но тази привързаност, която би могла да бъде здрава основа на всяка истинска и трайна любов, Халюк бе превърнал в нещо като милостиня — никога, извън времето, когато се любеха, не съумяваше да я превърне в закачка или в забавен флирт — например двусмислено леко намигване по време на многолюдно събиране като намек за любене или скрито от очите на останалите докосване. Винаги беше готов да се люби с жена си, но не съумяваше да превърне желанието си в ненаситна похот и страст. Подобно на добре дресиран кон, който хукваше, щом му подсвирнат, и той се втурваше след жена си винаги когато го повикаше, но извън това си оставаше на манежа — тичаше в галоп, изправяше се на задните си крака, но и през ум не му минаваше да ги превърне в част от любовната игра.

Както бе казала веднъж Айдан — в него имаше една „обикновена необикновеност“. Геният от операционната зала проявяваше необикновеността си в миговете, когато се любеха, но след това ставаше обикновен. Тази му особеност караше Айдан да се чуди, а понякога и малко да съжалява.

Ето и сега пристъпваше след жена си, изгарящ от възбуда и желание. Може и да е трудно за вярване, но след толкова години брак все още трепереше от вълнение. По челото му избиха ситни капчици пот. Изпитваше мощно желание да се люби, но никога през годините не успя да превърне това си желание в дива, яростна, необуздана страст.

В спалнята започнаха да се целуват. Айдан го беше научила да се целува така — с език, да смуче устните на жена си и да се оставя и тя да прави същото с неговите. Целуваха се сладострастно, изпитвайки удоволствие от това. В същото време Айдан го събличаше.

Когато остана гол, Халюк повали жена си върху леглото. Внимателно избута прозрачната нощница нагоре и започна да я целува по корема. После се плъзна надолу и лицето му доближи слабините й. Леките докосвания на езика му накараха Айдан да потрепери. Много обичаше това. Примираше от удоволствие, когато езикът на Халюк шареше между гънките, но въпреки това не можеше да му се отдаде изцяло. Боеше се, че за мъжа й това не е толкова приятно, че всеки момент може да се откаже да го прави. Мисълта, че може да му омръзне и да спре, държеше съзнанието й будно и й пречеше да се отпусне и да изживее насладата до край.

Хвана главата на Халюк с ръце „Ела“ и го притегли към себе си. Халюк, без да се противи, плъзна тялото си нагоре по нейното. Айдан сви краката си в коленете и се изтегли назад. Когато устните им се срещнаха, двете тела се бяха покрили едно друго и се бяха слели в едно напълно. И двамата се оставиха на удоволствието, което ги теглеше към себе си подобно на огромна черна дупка. Въпреки страстта си да се люби, Халюк винаги го правеше внимателно — никога не си позволяваше да бъде груб или да направи нещо, което да причини болка на Айдан. Никога не стискаше и мачкаше, винаги само я галеше.

Не разговаряха, когато се любеха. Заедно с ускореното им дишане се чуваха само тихи стенания и шумоленето на чаршафите. От време на време се чуваше едно сподавено: „Ах, Айдан“ или „Ах, Халюк“.

И двамата заедно приближаваха към онзи момент. Навиците, изградени през годините, им помагаха да се нагаждат един към друг и да усещат приближаването му — това придаваше допълнителна сила на удоволствието им.

Когато, забила нокти в гърба на Халюк, Айдан крещеше „Хайде! Хайде!“ и тъмнината, подобна на тази на границата между живота и смъртта, ги обгърна отвсякъде — дъхът им секна, не бяха на себе си, после, с подобно на болка удоволствие, усетиха телата си и изпитаха фойерверка от наслада, който изригна в тях.

Когато Халюк се отпусна до Айдан, все още беше задъхан. Известно време остана така, после стана и облече халата си. Целуна жена си, която се протягаше сладко, сладко като коте в леглото.

Излизаше от стаята, когато чу гласа на Айдан зад гърба си:

— Ела…

Халюк се върна при нея, Айдан го целуна още веднъж. Беше доволна от живота си. Чувстваше се подмладена, разхубавена, жизнена. Усещаше тялото си олекнало и това я изпълваше с доволство. Беше щастлива.

Още веднъж с мъка се върна към случилото се. Мислеше си, че бе отишла случайно на басейна, но дълбоко в съзнанието й имаше едни други думи и картини, които се надигаха отделно и независимо от останалите. Един ден преди това излезе от работа и отиде в козметичния салон. Направи си коламаска.