Гейл Форман: Да остана ли

Цялото това изреждане има смисъл — продължава тя. — В момента в чакалнята има двайсетина човека. Някои са ти роднини. Други не са. Но всички ние сме твоето семейство.

Млъква. Привежда се над мен и кичурчета от косата й гъделичкат лицето ми. Целува ме по челото.

— Все още имаш семейство — прошепва.

Миналото лято се случи така, че организирахме у дома тържество по случай Деня на труда. Беше доста натоварено лято. Аз ходих на лагер. След това ходихме в семейната вила на баба в Масачусетс. Почти не видях Адам и Ким през лятото. Родителите ми се оплакваха, че не са виждали Хенри, Уилоу и бебето от месеци. „Хенри каза, че вече прохождала“, отбеляза татко една сутрин. Седяхме в дневната пред вентилатора и се мъчехме да не се разтопим. В Орегон имаше рекордни жеги. В десет часа сутринта вече беше почти трийсет градуса.

Мама погледна в календара.

— Тя вече е на десет месеца. Как лети времето! — Изгледа ни двамата с Теди. — Как изобщо е възможно да имам дъщеря, която тази година завършва гимназия? И кога, по дяволите, малкото ми момченце, се озова във втори клас?

— Не съм момченце — изстреля Теди в отговор, видимо засегнат.

— Извинявай, хлапе, но ако не си родим друго бебе, ти винаги ще си останеш малкото ми момченце.

— Още едно ли? — попита татко с престорена тревога.

— Спокойно, шегувам се… за повечето неща — успокои го мама. — Да видим как ще се почувствам, когато Миа замине за колежа.

— През декември ще стана на осем. А когато стана мъж, ще трябва да ми викате Тед — осведоми ги Теди.

— Нима? — разхилих се и от носа ми пръсна портокалов сок.

— Така ми каза Кейси Карсън — заяви Теди, решително стиснал устни.

Родителите ми и аз изстенахме. Кейси Карсън беше най-добрият приятел на Теди, всички много го харесвахме и смятахме, че родителите му са много мили хора, затова просто не проумявахме защо са кръстили сина си с това нелепо име.

— Е, щом Кейси Карсън казва така — изкисках се аз, а след мен се засмяха мама и татко.

— Какво смешно има? — попита Теди.

— Нищо, дребосък — увери го татко. — От жегата е.

— Днес може ли да пуснем пръскачката? — попита Теди. Татко му обеща да пуснат пръскачката следобед, въпреки молбата на губернатора да пестим вода това лято. Молбата му подразни татко, който заяви, че ние в Орегон търпим дъжда осем месеца годишно и би трябвало да нямаме притеснения, свързани с икономията на водата.

— Естествено, че може — обеща татко на Теди. — Наводни цялата градина, ако искаш.

Теди явно се успокои.

— Ако бебето може да ходи, значи може да мине и под пръскачката. Ще я пуснете ли с мен?

Мама погледна татко.

— Не е лоша идея. Мисля, че Уилоу не е на работа днес.

— Ще си направим барбекю — оповести татко. — Днес е Денят на труда, а печенето на месо на тази жега със сигурност се брои за труд.

— Освен това фризерът ни е пълен с пържоли от времето, откакто баща ти реши да поръча половин теле — допълни мама. — Така че защо не?

— Може ли и Адам да дойде? — попитах.

— Разбира се — отвърна мама. — Напоследък не го виждаме често този младеж.

— Така е. Групата започна да пробива — осведомих ги. Тогава напредъкът им ме вълнуваше. Искрено и изцяло. Баба съвсем отскоро ми беше пуснала мухата за „Джулиард“, но още не се бях вързала. Не бях решила дали ще кандидатствам. И отношенията ми с Адам още не се бяха усложнили.

— Ако рок звездата иска да сподели един скромен пикник с реликви като нас — пошегува се татко.

— Ако рок звездата търпи мен, значи ще изтърпи и реликви като вас — отвърнах също с шега. — Смятам да поканя и Ким.

— Колкото сме повече, толкова по-весело ще бъде — възкликна мама. — Ще вдигнем купон като едно време.

— Когато по земята бродели динозаври ли? — попита Теди.

— Точно така — увери го татко. — Когато по земята бродеха динозаври и ние с мама бяхме млади.

Дойдоха двайсетина човека. Хенри, Уилоу, бебето, Адам, който доведе Фици, Ким, която доведе братовчедка, пристигнала на гости от Ню Джързи, плюс цяла група приятели на родителите ми, с които не се бяха виждали от цяла вечност. Татко изнесе старото ни барбекю от мазето и цял следобед го търка. Изпекохме пържоли и понеже се намирахме в Орегон, направихме и вегетариански бургери и сандвичи с тофу. Имаше диня, която държахме студена в кофа с лед, и салата, зеленчуците за която бяха купени от фермата за екологични продукти, която бяха основали приятели на мама и на татко. Двете с мама изпекохме три пая с боровинки, собственоръчно набрани от мен и от Теди. Пиехме пепси от старомодните бутилки, които татко откри в стар магазин в провинцията и се кълна, че бяха по-вкусни от кутийките. Може би се дължеше на факта, че е адски горещо или понеже организирахме партито в последния момент, или понеже всичко е по-вкусно на грила, но това беше едно от онези угощения, които знаеш, че ще останат незабравими.