• Пожаловаться

Гейл Форман: Да остана ли

Здесь есть возможность читать онлайн «Гейл Форман: Да остана ли» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Современные любовные романы / Современная проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Гейл Форман Да остана ли

Да остана ли: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Да остана ли»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Разтърсващ роман за избора и за любовта, поставени на границата между живота и смъртта. Един ден, започнал като всеки друг… Миа има всичко: любящо семейство, прекрасен приятел, който я обожава, и бляскаво бъдеще, изпълнено с музика и с възможности за избор. Но само миг — и всичко това й е отнето. Прикована между живота и смъртта, между щастливото си минало и неизвестното бъдеще, Миа прекарва един критичен ден, в който обмисля единственото останало й решение — най-важното решение, което някога ще вземе. Едновременно трагичен и обнадеждаващ, това е романтичен, приковаващ вниманието и облагородяващ разказ за спомените, музиката, живота, смъртта и любовта. „Красив роман.“ в. „Лос Анджелис Таймс“ „Затрогващ роман… напомнящ за «Очи от рая» на Алис Сиболд. Форман умело създава запомнящи се герои и подръпва струните на сърцето, докато ние отгръщаме страница след страница и си изплакваме очите.“ в. „Бъфало Нюс“ „Трогателна и прекрасно написана… Внимание: Книгата несъмнено ще ви разплаче!“ в. „Сан Хосе Мъркюри Нюс“ „Тази книга разказва история, която не бива да пропускате, история за любов, приятелство, семейство, загуба, контрол и умението да се справиш.“ сп. „Джъстин“

Гейл Форман: другие книги автора


Кто написал Да остана ли? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Да остана ли — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Да остана ли», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Всички вън! — нареди тя. — Двете с Миа ще измием.

След като всички излязоха, мама се обърна към мен и аз просто се строполих на гърдите й, разплаках се и освободих цялото напрежение и несигурност от последните няколко седмици. Тя стоеше мълчаливо и ме остави да ридая, заровила лице в пуловера й. Когато престанах, ми подаде гъбата.

— Ти мий, аз ще бърша. И ще си говорим. Винаги ми се е струвало успокояващо: топлата вода, сапунът…

Мама взе кърпата за съдове и двете се заловихме на работа. Разказах й за Адам и за мен.

— Изкарахме заедно съвършена година и половина, толкова съвършена, че изобщо не съм се замисляла за бъдещето. За вероятността двамата да поемем в различни посоки.

Усмивката на мама беше едновременно тъжна и изпълнена с разбиране.

— Аз съм се замисляла.

Обърнах се към нея. Гледаше през прозореца навън, където две врабчета се къпеха в една локва.

— Знам, знам. Какво разбира едно глупаво дете от любов?

Мама спря да бърше един тиган.

— Нямах това предвид. Всъщност тъкмо обратното. Вие с Адам според мен никога не сте били типичните „гаджета от гимназията“ — каза мама и описа с пръсти тавички във въздуха. — Връзката ви няма нищо общо с пиянското търкаляне на задната седалка на шевролета на някой тип, което се броеше за връзка, когато аз бях гимназистка. Вие изглеждахте, и все още изглеждате, истински и дълбоко влюбени. — Тя въздъхна. — Обаче седемнайсет години са доста неудобна възраст за влюбване.

Думите й предизвикаха усмивка на устните ми и коремът ми леко се отпусна.

— Аз ли не знам! — казах. — Макар че, ако и двамата не бяхме музиканти, можехме да отидем в колеж и всичко да си бъде наред.

— Това си е измъкване, Миа — възрази мама. — Всички връзки са трудни. Понякога се отличават с хармония, друг път с какофония точно както е и в музиката. Няма нужда аз да ти го обяснявам.

— Да, май си права.

— Пък и вас точно музиката ви събра. Баща ти и аз винаги сме смятали така. Вие и двамата обичахте музиката, когато се влюбихте един в друг. И с мен и татко ти стана почти същото. Не свирех, но слушах музика. За късмет, бях малко по-голяма, когато се запознахме.

Не бях казвала на мама какво ми отговори Адам вечерта след концерта на Йо-Йо Ма, когато го попитах защо е избрал мен. Че музиката се е оказала неразделна част от всичко.

— Така е, обаче усещам, че музиката ще ни раздели.

Мама поклати глава.

— Това са глупости. Музиката не прави такива неща. Животът може да ви поведе по различни пътища, но всеки от вас ще реши по кой точно път да поеме. — Обърна се с лице към мен. — Адам не се опитва да те разубеди да отидеш в „Джулиард“, нали?

— Не повече, отколкото аз се опитвам да го накарам да се премести в Ню Йорк. Пък и въобще цялата тази работа е абсурдна. Може и да не ме приемат.

— Да, може. Но със сигурност ще учиш някъде. Това е ясно за всички ни. Същото важи и за Адам.

— Той поне може да учи някъде и да продължи да живее тук.

— Може би, поне засега — сви рамене мама.

Закрих лицето си с ръце и поклатих глава.

— Какво ще правя? — попитах жално. — Чувствам се в безизходица.

Мама ме стрелна състрадателно с поглед.

— Не знам. Но знам, че ако искаш да останеш, за да бъдеш с него, аз ще те подкрепя, макар че сигурно го казвам само защото мисля, че няма да можеш да се откажеш от „Джулиард“. Но бих разбрала, ако предпочетеш любовта, любовта към Адам, пред любовта към музиката. И в двата случая печелиш. И в двата случая губиш. Какво да ти кажа? Любовта е скапана работа.

След това двамата с Адам обсъдихме въпроса още веднъж. Бяхме в Къщата на рока, седяхме на неговия дюшек и той свиреше акорди на акустичната си китара.

— Може и да не ме приемат — казах. — Може да уча тук, с теб. Донякъде ми се иска да не ме приемат, за да не се налага да избирам.

— Ако те приемат, изборът вече е направен, нали? — попита Адам.

Да, беше. Щях да замина. Това не означава, че щях да престана да обичам Адам или че ще се разделим, но мама и Адам имаха право — нямаше да се откажа от „Джулиард“.

Адам помълча около минута, дърпайки струните на китарата си толкова силно, че за малко да не го чуя какво казва:

— Не искам да съм човекът, който да те спира. Ако беше обратното, ти щеше да ме пуснеш да замина.

— Донякъде вече съм го направила. В известен смисъл ти си заминал. В твоя си „Джулиард“ — казах.

— Знам — призна тихо Адам, — но още съм тук. И съм лудо влюбен в теб.

— И аз — уверих го. След това престанахме да говорим известно време и Адам засвири непозната мелодия. Попитах го какво свири.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Да остана ли»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Да остана ли» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Маркъс Зюсак: Крадецът на книги
Крадецът на книги
Маркъс Зюсак
Алис Сиболд: Очи от рая
Очи от рая
Алис Сиболд
Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът
Сексът и комунизмът
Милена Фучеджиева
Маги Стийвотър: Ридание
Ридание
Маги Стийвотър
Отзывы о книге «Да остана ли»

Обсуждение, отзывы о книге «Да остана ли» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.