Джанет Дейли - Маскарад

— Г-н Ханкс ми я връчи лично.

— Срещнала си се с него?

— Да. Имаше няколко въпроса към мен — затвори с щракване чантичката, — за застраховки, мошеничество… и потъването на „Кресънт Дракон“. За което и вие разговаряхте тази сутрин с татко и чичо Марк. Защо не ми разказахте? Защо всички твърдяхте, че няма причини за безпокойство, след като сте знаели много добре как стоят работите?

— Реми, на теб ти се събра много миналата седмица. Решихме, че няма да те безпокоим. И сме били прави. Виж как се разтрепери.

— Това е защото съм бясна! — помъчи се да укроти треперещите си ръце, като ги обви около студената изпотена чаша. — Трябваше да ми кажете!

— Може би… Но тъй като не си свързана с компанията…

— Но съм свързана с Коул — както не пропусна да изтъкне и г-н Ханкс.

— Какво точно каза той?

— Едва ли не обвини Коул, че стои зад тази застрахователна машинация, и предположи, че аз може да съм видяла или чула нещо подозрително.

— А ти какво каза?

— Какво можех да кажа? Малкото, което си спомням. Реми взе миниатюрната сабя, на която бе набодена маслинка и започна да мушка кубчетата лед.

— Това ли му каза?

— Казах му, че не си спомням нещо необичайно. Не му обясних защо.

— Това ли е всичко?

— Какви са тези въпроси, Гейб? Сега ти ли ме подлагаш на кръстосан разпит?

— Разбира се, че не. — Усмихна й се така мило, че й стана неудобно, дето му се бе троснала. — Просто от любопитство. Не ми харесва да те виждам така напрегната и разстроена. Точно това се опитвахме да избегнем.

— Вярно ли е, Гейб? — Гледаше го сериозно, с настойчива молба. — „Дракон“ умишлено ли е бил потопен? Мошеничество ли е това? Коул замесен ли е?

— Честно да ти кажа, Реми, не знаем. Разбира се, не искаме да го вярваме, обаче… Не мога да си представя, че застрахователната компания би отправила обвинения, без да има някакво доказателство за престъпление, макар че не успяхме да разберем какво е то. Случайно Ханкс да ти е споменавал нещо?

— Не. За съжаление не го попитах дали има някакво доказателство… Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че казаното от него е само догадка.

Гейб се замисли, разклати разсеяно чашата си и ледчетата изтракаха. Сетне сви рамене.

— Може би просто пускат въдици — отпи от питието си.

— Въдици? Защо?

— Застрахователни афери със стари и обикновено натоварени догоре кораби стават много по-често, отколкото на застрахователните компании им стиска да признаят, и е почти невъзможно да бъдат доказани, тъй като доказателството се намира на „двайсет хиляди левги под водата“. Може би „Дракон“ добре пасва на този шаблон.

Не го вярваше, а смяташе, че и Гейб не го вярва. Той просто се опитваше да омаловажи нещата заради нея.

— Ами ако Ханкс е прав, Гейб? Ако аз наистина зная нещо?

— За тая работа ли? — Изгледа я скептично. — Щеше да ни кажеш, Реми. Ако не на мен, то на татко.

Но може и да е мълчала — не непременно, за да предпази Коул, а за да му даде възможност да оправи тихо нещата. Дори може да го е заплашвала, че ако не го стори, ще разкаже на семейството си какво знае и това ще им даде основание да поискат оставката му — или да развалят договора и да го изгонят, ако откаже сам да се оттегли. Изобщо имаше дузина причини, поради които може да е мълчала. Може би затова е решила да отиде сама във Франция за няколко дни — за да има време да помисли и да реши какво е най-добре да направи.

— Неспокойна си? — Хвана ръката й и я стисна. — Не се тревожи!

— Защо не кажеш на Мисисипи да започне да тече обратно?

— Не се тревожи, Реми. Първо на първо, нищо не можеш да направиш. И второ, трябва да насочиш цялата си енергия към това да оздравееш по-бързо, а не да се занимаваш с тази работа. Ние ще се справим. Окей?

Ако я беше потупал по бузата и й беше казал да не напряга хубавата си главичка, посланието му щеше да бъде от ясно по-ясно: остави сериозните неща на мъжете. Но това беше нейният живот и нейният бизнес. Обаче Гейб никога нямаше да погледне така на положението. Не можеше.

— Ще ме държиш в течение, нали? Толкова неща са ми мътни сега, че няма да понеса да остана в неведение.

— Обещавам ти, че щом имаме някакви сигурни факти, ще ти ги съобщя на минутата.

Което означаваше, че ще й казва само неща, които биха я успокоили. Ако искаше нещо повече от една смекчена версия на истината, тя трябваше да го открие сама.

На следващата сутрин веднага щом майка й отиде във фризьорския салон както всеки четвъртък, Реми се отправи към градската библиотека — сграда от сив бетон и стъкло, образец на архитектурата от петдесетте години, която се намираше на ъгъла на булевардите „Тюлейн“ и „Лойола“.