Джанет Дейли - Маскарад

Влезе в бара пред детектива. Миришеше на бира, уиски и цигари. Липсваше каквато и да било претенция за изисканост — стените бяха опушени, по кръглите дървени маси бяха издълбани инициали и дати, столовете евтинееха, а старият плот вероятно бе от махагон под напластената мръсотия.

Реми отиде до ъгловия прозорец. Седна с лице към Бърбън Стрийт и с гръб към апартамента на Коул. Брадатият Хауърд Ханкс се намести на още топлия от неговото доскорошно посещение стол и вдигна два пръста към бармана:

— Кафе.

Реми постави чантичката си върху масата и сключи ръце върху нея.

— За ваше сведение, г-н Ханкс, бях в чужбина и се върнах вчера, така че не съм се крила от телефонните ви обаждания, както намеквате. Сигурна съм, че са ви го казали.

Реми реши да не признава, че не са я информирали за тези обаждания. Предположи, че покрай безпокойството и облекчението от нейното завръщане у дома, семейството просто бе забравило. А що се отнася до тази сутрин, вероятно е била в банята, когато той е идвал. Обаче това не обясняваше защо не й казаха, че е искал да я види.

— Да, споменаха ми, че сте във Франция, но никой не пожела да ме информира къде точно се намирате.

Можеше да му обясни, че не са знаели, но нямаше желание да го осведомява за престоя си в болницата, нито за амнезията. Пристигна барманът с кафетата. Реми отмести чантичката си и той ги постави пред тях.

— Сметана или захар?

— Не, благодаря! — обхвана с ръце дебелата керамична чаша. — Казахте, че искате да ми зададете няколко въпроса, г-н Ханкс. За какво?

— За потъването на „Дракон“.

„Дракон“. Беше чувала това име. Марк Жарден го бе споменал тази сутрин в солариума. Какво беше казал? Нещо за страхове, че застрахователната компания може да изпълни заплахата си и даде гласност на случая. Когато го бе попитала за подробности, чичо й бе представил работата като типичен спор със застрахователна компания по предявен иск, по който тя се опитва да се измъкне от плащането. Обаче… на пристанището Коул бе характеризирал загубата на „Дракон“ като „всяко зло за добро“ и бе обяснил, че с парите от застраховката е купил нов кораб. Платила ли бе всъщност застрахователната компания по иска?

— Какво за потъването на „Дракон“?

— Какво знаете за това?

— Длъжна ли съм да зная нещо за това?

— Вие сте акционер и директор на Кресънт Лайн, нали, г-це Жарден?

— Да.

— Тогава ми кажете какво знаете.

— За кое?

Той я стрелна с очи и се усмихна кисело.

— Не се правете на глупава блондинка, г-це Жарден. Зная, че сте завършили с много добър успех колежа Нюкъм.

— Щом сте ме проучили чак дотам, г-н Ханкс, трябва да знаете, че само формално съм директор. Почти не познавам операциите на компанията. Никога не съм си правила труда да се включа в семейния параходен бизнес.

— С други думи, искате да повярвам, че не знаете нищо за „Дракон“. — Скептицизмът в гласа му бе по-гъст от речна мъгла.

— Зная, че сме загубили един кораб. Също така зная, че застрахователната компания е създала затруднения при плащането по иска ни.

— А вие нямаше ли да постъпите така, ако откриехте, че някой по мошенически начин е прибрал парите за несъществуващ товар, след като умишлено е потопил в дълбоки води кораба, който уж го е превозвал, за да прикрие този факт?

Смаяна от обвинението, тя възкликна:

— Това е смешно! Защо изобщо някой ще го прави?

— За да получи два пъти парите за един и същ товар.

— Два пъти? — Преструваше се на объркана, но мозъкът й трескаво обмисляше намека му. — Страхувам се, че не ви разбирам, г-н Ханкс. Какво точно искате да кажете?

— Че танкерът е бил празен, когато е потънал, г-це Жарден. В някакъв момент от времето между натоварването му тук, в Ню Орлиънс, и потъването му в Залива, товарът от суров петрол е бил свален, след което съдът е бил потопен — вероятно с помощта на експлозиви, поставени на подходящи места.

— Но не го знаете със сигурност, нали? — Разговорът в солариума! Спомни си, че баща й, Гейб и Марк искаха да открият с какво доказателство разполага застрахователната компания, ако изобщо има такова.

— Г-це Жарден, има два основни начина за потопяване на кораб — да се отворят крановете и да се наводни, което може да отнеме двайсет и четири часа, или да се взриви дъното му с експлозиви, при което потъва за минути.

— И вие смятате, че точно това е станало с „Дракон“? — Отпи малка глътка кафе. Питаше се дали е вярно и си отговаряше, че не може да бъде. Значи ето защо семейството й бе толкова загрижено. Това бяха сериозни обвинения.