Джанет Дейли - Маскарад

— Ти какво ми подари? — Имаше усещането, че е било нещо специално.

— Старинна брошка.

Смръщи се. Сигурна бе, че тази брошка е свързана с някакъв семеен спомен.

— На майка ти?

— На баба ми.

Пое рязко въздух и несъзнателно попипа с ръка шията си.

— С топаз, нали? — Още преди Коул да успее да кимне в знак на потвърждение, тя знаеше, че това беше брошката, която носеше онази вечер в Ница. — Коул, а защо скъсахме? За какво се скарахме?

— Заради същото, за което се карахме винаги — твоето семейство и неговата разрушителна алчност. Сега… — Не довърши мисълта си, лицето му се помрачи. — Погледни се. Вече настръхна.

Беше прав. Тя не се опита да скрие гневната искра, която запали думите му.

— А ти какво очакваш, Коул? Това е моето семейство!

— И ето ни отново в задънена улица.

— Отношението ти не беше такова в Ница. Защо? Защо се промени така, откакто се върнахме? Тази сутрин на дока. След това в кабинета. Защо ме отблъскваш? Защо?

Той я изучаваше мълчаливо известно време.

— Снощи… на летището… когато те видях отново отдадена изцяло на семейството си, осъзнах, че никога няма да ме обичаш достатъчно, за да вярваш в мен и да разчиташ на мен повече, отколкото на тях.

— Как можеш да говориш така? Аз те обичам!

— По свой начин, да.

Сложи ръка на устата му.

— Не е вярно. Обичам те по всякакъв начин.

Отстрани ръката й от устата си. Пръстите му я стиснаха здраво.

— Не го прави по-мъчително, отколкото е, Реми. Не знаеш колко много ми се иска да ти повярвам.

— Можеш да ми вярваш! Когато ме удариха онази нощ, носех брошката, която ти ми подари. Разбираш, нали? Нямаше да я нося, ако още ти бях сърдита и ако не исках да бъдем отново заедно.

Той издаде гърлен стон и я привлече към себе си. Устата му се притисна настойчиво върху нейната, езикът му задълба вътре и Реми откри, че нищо не се е променило от хотелската стая в Ница — изпита същото чувство за удовлетвореност на дълбока нужда.

В спалнята Коул сам я съблече. Не й позволи да му помага. Беше нещо, което искаше да извърши той. Сваляше дрехите й една по една, докосваше я, галеше я. Тя беше прекрасна със стегнатите си гърди, идеално съответстващи по големина на шепата му, с източените си бедра, с топлата гладка кожа. Гледаше я, изучаваше златистия блясък на кафявите й очи и виждаше там яркия пламък на любовта.

Издърпа покривката на сини райета на леглото, вдигна Реми и нежно я положи в средата. Отстъпи назад и започна да се съблича. Тя го наблюдаваше с полузатворени очи, опряла се на лакти. Имаше великолепно тяло — мъжествено и гладко. Облегна се назад на възглавниците, примряла в очакване. Желанието в очите му се усилваше и когато остана напълно гол, пред нея дръзко се появи и последното свидетелство за това.

Коляното му докосна леглото и дюшекът хлътна под тежестта му. Наведе се и положи гореща целувка върху корема й, от която тя цялата настръхна. Ръцете й се протегнаха.

Искаше да бъде нежен, да направи целувката сладка и продължителна, но Реми толкова му бе липсвала… Беше така изгладнял за нея… Зацелува я жарко по челюстта, после по шията, ароматът й го упояваше. Устата му отново намери нейната, устните й се разтвориха, търсещи и жадуващи ласките на езика му.

Обхванат от яростно желание да докосва, да целува и да вкусва, той я придърпа към себе си с ръце и крака и двамата се отпуснаха в леглото. Коремът и гърдите й се притиснаха към него. Сладкият женски мирис и сладкият женски вкус го подканваха.

Ръцете му се плъзнаха по разпиляната й коса. Обичаше това усещане за коприна и цветя. Галеше тялото й, вземаше в шепите си гърдите й, а тя се извиваше под неговите ловки пръсти. Устата му нежно смучеше, зъбите му нежно хапеха. Тя се гърчеше, пръстите й потънаха в косите му, за да го държат близо. Посегна надолу и го докосна. Ръката й обвиваше и галеше. Чу стона й на диво удоволствие.

— Люби ме, Коул…

Един мускул на страната му трепна, когато осъзна, че тя го убива бавно и нежно. После проникна в нея, по-дълбоко и по-дълбоко. Стоновете му се загубиха в нейните. Искаше да я люби бавно, съвършено. Искаше да му принадлежи този път за дълго. Намаляваше тежестта си, опирайки се на ръце, мускулите му трепереха от усилието да се обуздае, но тя притискаше бедра към него. Не й беше нужна сдържаност. Искаше го целия.

Потъна в нея. После отново и отново. Темпото се ускоряваше. Удоволствието ставаше все по-силно и по-силно, докато накрая избухна в тях, разпръсквайки ги на безброй нажежени чувствени късчета.