Джанет Дейли - Маскарад

Щом той напусна апартамента, Реми се обърна с любопитство към Гейб:

— Ти не го харесваш?

Избягна погледа й и вдигна неопределено ръце.

— Вероятно не можеш да разбереш как дяволски обърква нещата тази твоя амнезия. Не си ми казала какво си спомняш за Коул, но вие двамата… бяхте много близки по едно време.

— Това го зная. — Усмихна се на спомена от неотдавнашното удоволствие.

— Невероятно облекчение изпитах, когато накрая скъса с него.

— Скъсали ли сме?

— Не ти го е казал?

— Знам, че сме се карали…

Гейб разтърси възмутено глава.

— Този човек няма скрупули. Защо ли се учудвам, че се е възползувал от амнезията ти.

Погледна я и Реми остана възмутена от недомлъвката му. Преди по-малко от двайсет минути тя вярваше, че е влюбена в Коул. Нямаше никакви съмнения в това. Възможно ли бе намекът на Гейб да е справедлив? Беше ли я излъгал Коул? Или пък й бе казал само половината от истината? И защо?

— Защо сме скъсали?

— Ти така и не ми каза. А аз не съм те питал. Сама щеше да ми кажеш, ако искаше. Но знам със сигурност, че беше окончателно. Ти скъса с него.

— Прие ли го Коул?

— Не.

Отговорът потвърди предположението й. Искал е да си я върне. Ето защо побърза да се люби, щом видя нейната готовност и нетърпение. Надявал се е това да стане начало на одобряване? А самата тя искаше ли го? Как можеше да разбере, след като дори не си спомняше защо е прекратила връзката си с него? Явно не беше спряла да го обича, което означаваше, че той е казал или направил нещо, което тя не е успяла да му прости. Но какво? И беше ли то свързано с това усещане, че не търпи отлагане, че е жизненоважно за нея да се върне в Ню Орлиънс?

— Честно да ти кажа, Реми — започна Гейб, — никога не съм одобрявал връзката ти с него. Наречи го инстинкт за закрила на брат, който желае само най-доброто за сестра си и който знае, че Коул Бюкенън не е подходящ за нея. Винаги съм си мислил, че накрая ще съжаляваш. И повярвай ми, това, че се оказах прав по отношение на него, хич не ме радва.

— Какво имаш предвид? За какво си се оказал прав?

Той се извърна, явно се чувствуваше неудобно от въпросите й. Отиде до прозореца, разкопча сакото си и опря ръце на бедрата си.

— Ще ми се да можеш сама да си спомниш. Не ми се иска аз единствен да ти говоря за тези неща, но… все някой трябва да ти го каже. — Загледа се през прозореца. — Този човек няма същите принципи като теб. Той идва от една съвсем различна среда. Вярно е, че е роден и израсъл в Ню Орлиънс, но на другия бряг на реката, в Алджиърс. А това е коренно различно от Гардън.

Реми кимна разсеяно, спомняйки си безнадеждно бедния и криминализиран район Алджиърс, разположен на отсрещния бряг на Мисисипи срещу Френския квартал. Контрастът между разнебитените къщи и мръсните дворове на Алджиърс и Гардън с неговите просторни домове с колонади, строени още преди Гражданската война, и тучни зелени градини беше безспорен.

— Не може да си роден в Алджиърс — продължи Гейб, — и да не ти остане нещо от неговата суровост и безпощадност.

Реми се намръщи. Припомни си своето впечатление, че Коул притежава в известна степен и двете черти, но не беше съгласна с намека на Гейб, че това е недостатък. А и този разговор за различни принципи…

— Не му вярваш, нали?

Той се поколеба, после се поизвърна и срещна погледа й.

— Не му вярвам.

— Но той е президент на компанията! Щом имаш такова мнение за него, тогава защо…

— Виж — Гейб я спря с жест, — навремето мислехме, че той е най-подходящият за тази работа. Имаше необходимия опит и квалификация… и страхотната репутация да изправя на крака закъсали параходни компании. Колкото до слуховете, че методите му понякога се различават от общоприетите — нищо незаконно, най-малкото никакви доказателства за това, — сметнахме ги за измислици на завистливи конкуренти. Всички експерти, до които се допитахме, окачествиха Коул Бюкенън като солидна кандидатура за поста. И ние го наехме.

— Но ти имаш подозрения, че той върши нещо нередно?

Изглеждаше изненадан от нейната догадка — изненадан и малко угрижен, сякаш бе казал нещо повече, отколкото му се бе искало.

— Това е вече друга тема. Ние говорехме за теб и защо не ми харесваше идеята да се свържеш с този човек, чието име е замесено в някои съмнителни сделки. Що се отнася до компанията, може би в мен говори адвокатът, но не ми харесва мениджърският договор, който подписа. Той връзва ръцете на управителното тяло и предоставя голяма власт на самия Коул, който се стреми към още по-солидни позиции и ти беше част от тези негови планове.