Нора Робертс: Магията на сенките

– Не плачех.

– Тук вътре. – Тийгън докосна с длан сърцето на Брана. Сериозните ѝ тъмни очи – толкова подобни на тези на майка ѝ – се взряха изпитателно в лицето на сестра ѝ. – Защо си толкова тъжна?

– Не съм тъжна. Излязох само да помисля. Да остана сама и да помисля.

– Мислиш на много висок глас – измърмори Иймън, засегнат доста от коментара ѝ за “дребничкия жезъл”.

– А ти трябва да проявиш добро възпитание и да не подслушваш чуждите мисли.

– Как да не слушам, като викаш?

– Престанете. Няма да се караме. – Тийгън може и да беше най-малка, но не ѝ липсваше решителност. – Няма да се караме – повтори тя. – Брана е тъжна, Иймън сякаш стои върху горещи въглени, а аз… имам чувството, че съм яла прекалено много пудинг.

– Зле ли ти е? – Гневът на Брана се изпари. Взря се внимателно в очите на Тийгън.

– Не съм болна. Нещо е… сбъркано. Усещам го. Мисля, че и ти го усещаш, както и ти. Затова няма да се караме. Тримата сме едно семейство. – Стиснала ръката на Брана, Тийгън се пресегна да улови дланта на Иймън. – Кажи ни, сестричке, защо си тъжна?

– Искам… да направим кръг. Искам да почувствам светлината в мен. Искам да направим заклинание в кръга и да поседим в светлината му заедно. С двама ви.

– Вече почти не го правим – отбеляза Тийгън. – Защото Ейлиш предпочита така.

– А тя ни прие в дома си. Дължим и уважение. Но сега не сме в дома ѝ и тя няма защо да знае. Имам нужда от светлината. Трябва да говоря с вас вътре в кръга, където никой не може да ни чуе.

– Аз ще го направя. Упражнявах се – каза ѝ Тийгън. – Когато двамата с Аластар яздим надалеч, се упражнявам.

Брана въздъхна и погали нежно ярката коса на сестра си.

– Хубаво е, че го правиш. Направи кръга, малка сестричке.

ВТОРА ГЛАВА

Брана гледаше как действа Тийгън, как сестра ѝ притегля светлина, изважда от себе си огън, как отдава почит на богинята, докато сътворяваше кръга. Достатъчно голям кръг, помисли си Брана, зарадвана и благодарна, за да обгърне и Кател.

– Справи се добре. Трябваше да те науча на повече, но…

– Уважаваш Ейлиш.

– И се тревожиш – вметна Иймън, – че ако използваме прекалено голяма част от силата си, той ще разбере. Ще дойде.

– Да. – Брана седна на земята, обви с ръка шията на Кател. – Тя искаше да сме в безопасност. Пожертва всичко за нас. Силата си, живота си. Вярваше, че ще го унищожи и ще бъдем в безопасност. Не знаеше, че тъмната сила, с която е сключил сделка, може да го върне обратно от пепелта.

– По-слаб.

Тя погледна Иймън и кимна.

– Да, по-слаб. Тогава. Той… поглъща сила, така мисля. Ще намери и други, ще им отнеме силата и ще стане по-могъщ. Тя искаше ние да сме в безопасност. – Брана си пое въздух. – Фиал иска да се ожени за мен.

Иймън зяпна.

– Фиал? Та той е стар.

– Не е по-възрастен от Бардан.

– Значи, е стар.

Брана се засмя и усети как вътрешно се отпуска.

– Мъжете явно искат млади жени. За да им родят много деца, и пак искат да делят постелята с тях и да им готвят.

– Няма да се ожениш за Фиал – повтори Тийгън. – Ти не го обичаш.

Той е мил и не е никак грозен. Има къща и ферма, доста по-голяма от тази на Ейлиш и Бардан. Ще приеме радушно и двама ви.

– Няма да се ожениш за Фиал – категорично заяви Тийгън.

– Не търся любов, нито ми е нужна.

– А трябва, но дори и да си затвориш очите, любовта ще те намери. Забрави ли любовта между майка ни и баща ни?

– Не. Но не мисля, че ще намеря същото за себе си. Може би някой ден ти ще я намериш. Толкова си хубава и ум на.

– О, ще я намеря. – Тийгън кимна сериозно. – Както и ти, и Иймън. И ще предадем онова, което сме, което имаме, на онези, които ще се родят след нас. Майка ни искаше това. Искаше ние да живеем.

– Ще живеем, при това добре, ако се омъжа за Фиал. Аз съм най-голямата – напомни им Брана. – На мен се пада да реша.

– Тя ми заръча да ви пазя. – Иймън скръсти ръце пред гърдите си. – Забранявам ти.

– Няма да се караме. – Тийгън сграбчи ръцете им и ги стисна здраво. Пламъкът пробяга по сплетените им пръсти.

И няма да се оставя да ме залъгвате. Не съм бебе, Брана, а на същата възраст, на която беше ти, когато напуснахме дома си. Няма да се ожениш само за да имам аз дом. Няма да се отречеш от себе си, да загърбиш силата си. Ти не си Ейлиш, а Брана, дъщерята на Сърха и Дайхи. Ти си тъмна вещица и винаги ще бъдеш такава.

– Един ден ще го унищожим – закле се Иймън. – Някой ден ще отмъстим за баща си, за майка си и ще унищожим дори и пепелта, в която ще го превърнем. Майка ни ми каза, че ще го направим или пък потомците ни ще успеят, дори и да са нужни хиляда години.