Нора Робертс - Магията на сенките

– Можеха да са ни от полза доста повече, отколкото само сенките им.

– Това е напълно вярно. – Обърна Аня към дома. – Мислех си, за един миг само, че сме успели.

– И аз. Ти искаше да тръгнеш е Фин. Да го последваш и да го довършите, независимо от цената.

– Исках, но не можех.

– Защото не е предопределено.

– И нещо повече. Не можех да те оставя. – Спря Аня, за да може да се обърне към нея, да погали лицето ѝ. – Не бих могъл и няма никога да те оставя, Мийра, дори и заради това. Имам нещо за теб.

Бръкна в джоба си, извади сребърната кутийка, отвори я и рубинът блесна на лунната светлина.

– О, но, Конър…

– Пръстенът е хубав и ще се погрижа да ти бъде по мярка – както ти ми подхождаш и аз на теб. Предава се по наследство в семейството. Брана ми го даде, за да мога да го дам на теб.

– Правиш ми предложение върху гърба на коня и докато и двамата миришем на сяра?

– Струва ми се романтично и запомнящо се. Виж. – Той го сложи на пръста ѝ, лекичко го чукна. – Ето, по мярка ти е, както казах. Сега ще трябва да се омъжиш за мен.

Тя погледна пръстена, после отново него.

– Явно ще се омъжа за теб.

Той я притегли за сладка целувка въпреки неудобната поза.

– Дръж се здраво – каза той. И двамата полетяха.

Звярът търсеше леговището си и се влачеше по земята – повече сянка, отколкото вълк, повече вълк, отколкото човек. Черната му кръв оставяше обгорена диря.

Знаеше само болка и омраза, и ужасяваща жажда. Жажда за мъст.

notes

Бележки под линия

1

Вид едър бозайник от семейство Еленови, лос – Б. Р.

2

Цитат от “Сън в лятна нощ” от Уилям Шекспир. – Б. Р.

3

Групов ирландски танц. – Б. Р.