Нора Робертс - Магията на сенките

– Нервна съм – призна тя на Конър. – Повече, отколкото бях в нощта на слънцестоенето.

– Ще се справиш чудесно. Както и всички. Не забравяй, че защитата е най-важната ни цел сега. Атаката е просто приятен бонус.

– Почти е време. – Сякаш за да ги стопли, тя потри ръце. – Той може изобщо да не се появи.

– Мисля, че ще дойде. Ще повярва, че си слаба и че кръгът ни е нарушен. Ще види своя шанс и ще реши да се възползва. Той не разбира връзките в едно семейство и между приятели. Но ще разбере онова, с което ще го подмамим.

Хвана я за ръка и заедно влязоха в ателието, където вече се бяха събрали останалите.

Дори и за това, помисли си Мийра, трябваше да спазят ритуала.

Запалиха ритуалните свещи, докато гледаха как бледосинкав дим се вие над котлето.

Брана взе специалната чаша, която бе поставила в кръга, и изрече думите, които вече ѝ бяха познати.

– Сега ще пием, чашата една е за шестима, подадена от ръка в ръка и от уста в уста, за да скрепим с вино нашето единство. Шест сърца, умовете на шестима, слети в едно тази вечер, когато се подготвяме да водим битка. Един отпива, после всички, за да докажем, че всеки ще се отзове на повика.

Три пъти си подадоха чашата от ръка в ръка, от уста на уста.

– Един кръг сме всички, две брънки, оформящи кръга от трима и още трима. Тази нощ призоваваме силата и магията, за да ни водят в тъмен час. Четирите стихии ще призовем, за да доведем Кеван до горчивия му край. Огън, земя, вода и въздух – ще ги разбуним ние в бушуващо море. Това е волята ни и така ще бъде.

Тримата затвориха кръга.

– Готови сме. Кръгът е оформен, заклинанието е започнато. Ако имаме време да направим кръг и горе на хълма, то още по-добре. – Брана погледна към Мийра. – Знаеш кога да почнеш.

И тя се надяваше да е така.

Потеглиха нагоре по склона, понесли свещи, котлето, оръжия и магически жезли, заслонени от чужди погледи – освен от този на Кеван. Конър ѝ бе казал, че са оставили пролука за него.

Когато стигнаха билото, той се пресегна да хване ръката ѝ. Тя рязко я издърпа.

И представлението започна.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

– Казах ти да стоиш далеч от мен.

– Стига вече, Мийра, пийнах само една халба в бара.

– Приказките се разнасят бързо, Конър, така че знам точно какво си правил в бара. – Тя го изгледа с отвращение.

– И то докато аз едва се държах на крака след онова, което ми беше причинено. Заради теб.

– Господи, Мийра, беше само невинна закачка. Малко приказки, малко смях.

– Можеш да се смееш и приказваш , колкото си щеш, но не си мисли, че после ще ми се умилкваш. – Тя нарочно забърза крачка. – Знам какво целиш. Аз ли не знам?

– Какво искаш? – Той вдигна рамене, докато се изкачваха по лекия наклон. – Имах нужда от малко свобода, това е, след като дни наред бях затворен в къщата или затрупан с работа в школата. Ти не правеше друго, освен да спиш часове наред.

– И каква беше причината? – Тя спря и се обърна ядосано към него. – Ти и твоите магии ме докарахте дотам, не беше ли така?

Той застана разкрачен и я изгледа гневно.

– Аз и моите магии ти спасихме живота, за бога!

– И докато аз с мъка се съвземах, ти тичаш да си приказваш с Алис Кийнън в бара.

– Стига, стига, стига! – Брана се развика и на двамата.

– Няма време за това. Не ви ли казах, че според звездната ми карта тази нощ е най-добрата ни възможност да довършим започнатото? Не можем да свършим онова, което трябва да бъде свършено, докато вие двамата се дърлите.

– Тук съм, нали? – Мийра вирна брадичка. – Тук съм и излагам живота си отново на опасност, защото обещах да го направя. Аз си държа на обещанията. За разлика от други.

– Не може ли един мъж да почерпи с бира някоя девойка, без да го нарекат лъжец?

– Сложи свещите по местата им, Конър! – Брана ги бутна в ръцете му. – И се съсредоточи върху сегашния момент! Боже мили, не можа ли да изчакаш, докато приключим с това, преди да хукнеш да задяваш Алис Кийнън?

Мийра изсумтя възмутено и тръшна раницата си на земята.

– О, значи, няма проблем той да се забавлява зад гърба ми, след като вече съм ви била полезна, така ли?

– Нямах това предвид – отвърна Брана с рязък и покровителствен тон. – Престани да се правиш на глупачка.

– Сега пък съм глупачка? Ясно е, че ще си на негова страна, макар да знаеш, че е бил е онази никаквица.

– Престанете, няма ли да престанете най-сетне? – Айона закри ушите си с ръце.

– По-добре не се меси – посъветва я Бойл.

– Не мога да не се меся. Те са моето семейство и вече не издържам да слушам тези кавги и обвинения. Дай ми ги. – Тя грабна свещите от Конър и започна да ги подрежда в кръг на билото на хълма. – Как ще можем да работим заедно, как ще изпълним онова, което сме се заклели да изпълним, ако само се караме?