Нора Робертс - Магията на сенките

Би трябвало да е доволна от всичко това – колко много ѝ се щеше да е доволна.

Улови погледа на Иймън, същия яркосин поглед като на баща им, усети силата му да се докосва до нея. Виждаше прекалено много, Иймън виждаше всичко, помисли си тя. Успяваше да види прекалено много, когато забравяше да го изолира.

На свой ред го докосна със силата си – леко предупреждение да си гледа своята работа. Усмихна му се по сестрински, когато видя потръпването му.

След вечерята трябваше да се почистят съдовете, да се сложат малките в леглата им. Маб, най-голямата, на седем години, се оплакваше, както винаги, че не ѝ се спи. Шеймъс се сгуши веднага със сънлива усмивка. Близнаците, за чиято поява на бял свят бе помогнала и тя, бъбреха неспирно един през друг, малката Бриджит пъхна палче в уста, за да се успокои, а бебето бе заспало още преди майка му да го остави в постелята.

Брана се запита дали Ейлиш знаеше, че и двете с бебето е ангелското личице нямаше да са тук сега без магията. Раждането, толкова болезнено, толкова объркано, щеше да ги удави в кръв и двете, ако не беше силата на Брана, дарбата ѝ да лекува, да вижда надълбоко и да помага.

Макар никога да не говореха за това, смяташе, че Ейлиш знае.

Ейлиш се изправи, сложила длан на гърба си, а другата върху новото бебе в утробата си.

– Лека нощ и сладки сънища на всички. Брана, ще пийнеш ли чай с мен? Добре би ми дошла чаша успокояващ чай, понеже това малкото рита като полудяло тази вечер.

– Разбира се, веднага ще ти го приготвя. – И щеше да добави малко заклинание, както правеше винаги, за здраве и леко раждане. – Малкото е здраво и в отлична форма и подозирам, че ще бъде същата фурия като двамата близнаци.

– Сигурна съм, че е момче – каза Ейлиш, докато слизаха от таванското помещение, където бяха леглата. – Усещам го. Досега не съм бъркала.

– И сега не бъркаш. Трябва да си почиваш повече, скъпа.

– Жена с шест деца и друго на път не си почива много. Добре съм. – Погледът ѝ прикова Брана, търсещ потвърждение.

– Добре си, разбира се, но все пак е хубаво да си починеш малко.

– Ти си ми голяма помощ и утеха, Брана.

– Надявам се да е така.

Имаше нещо наум, помисли си Брана, докато се занимаваше с чая. Усещаше нервността на Ейлиш и това я изнервяше и нея.

Сега, като прибрахме реколтата, можеш да поседиш у дома и да се заемеш е шиенето. Важно е да се свърши, а и тика що си починеш. Аз ще поема готвенето. Тийгън и Mаб ще помагат и искам да ти кажа, че Маб вече е чудесна готвачка.

Да, така си е. Толкова съм горда с нея.

– Докато момичетата се занимават с готвенето, двамата с Иймън ще помагаме на Бардан в лова. Знам, че предпочиташ да не хващам лъка, но не е ли по-разумно всеки да прави онова, в което е добър?

Ейлиш за миг отклони очи.

“Да, помисли си Брана, тя знае и нещо повече – изпитва угризения, задето иска от нас да не бъдем такива, каквито сме.”

– Обичах майка ти.

– Както и тя теб.

– Двете се виждахме рядко през последните години. Но тя ми изпращаше вести по своя си начин. В нощта, в която Маб се роди, се появи одеялцето, което тя още стиска, докато спи. Просто се появи на люлката, която Бардан направи за нея.

– Когато говореше за теб, винаги беше с обич.

– Изпрати ви при мен. Теб, Иймън, Тийгън. Дойде при мен, появи се в съня ми, помоли ме да ви дам дом.

– Никога не си ми казвала – прошепна Брана и занесе чая на Ейлиш, след което седна до нея пред торфения огън.

– Два дни преди да се появите, ме помоли за това.

Стиснала ръце в скута си, облечена в сива рокля като очите ѝ, Брана се взираше в огъня.

– Трябваха ни осем, за да дойдем тук. Духът ѝ е дошъл при теб. Ще ми се да я видя отново, но само я сънувам.

– Тя е с теб. Виждам я в теб. В Иймън, в Тийгън също, но най-много в теб. Имаш нейната хубост и сила. Безкрайната ѝ любов към семейството. Вече си голяма, Брана. На години, когато трябва да почнеш да мислиш за създаването на свое семейство.

– Имам семейство.

Само твое, както направи майка ти. Дом, скъпа, мъж, който да обработва земята за теб, твои собствени деца.

Отпи от чая си, но Брана не продума.

– Фиал е чудесен мъж, добър човек. Грижеше се много за жена си, докато беше жива, наистина. Има нужда от жена, от майка за децата си. Къщата му е хубава, много по-голяма от нашата. Готов е да те поиска за жена и ще отвори дома си за Иймън и Тийгън.

– Как бих могла да се омъжа за Фиал? Той е… – Стар беше първата ѝ мисъл, но осъзна, че едва ли е по-възрастен от нейния Бардан.