Сандра Браун - Защото те обичам

— Само я погледни. Виж каква измет е! От пръв поглед си личи каква е стока… Сигурно е… проститутка — да ми прости Господ, че изрекох тази дума — която е родила бебе. И сигурно го е убила, за да се отърве от него. Чудя се дори дали знае кой е бащата.

Зашеметена от клеветите, които бълваше старицата, Лидия едва успя да изтръгне от устните си едно тихо:

— Не!

— Мисис Уоткинс, моля ви — намеси се дипломатично мистър Грейсън.

Беше сговорчив мъж, макар че този път беше по-склонен да се съгласи с мисис Уоткинс. Младата жена пред него имаше съвсем запуснат вид. Нямаше и грам финес у нея нито в начина, по който беше облечена, нито в безсрамния начин, по който ги гледаше с необикновените си кехлибарени очи.

— Не е вярно — отхвърли обвиненията Мама Лангстън. — Но дори и да е така, Лиона Уоткинс, кой друг в този керван би могъл да спаси бебето? Ти ли?

— Аз никога…

— Точно така. Ти едва ли си била някога способна да изцедиш и капчица мляко от спаружените си висулки…

— Мама Лангстън, моля те — уморено се намеси мистър Грейсън.

Мисис Лиона Уоткинс разярено с очи, но замълча настръхнала презрително със свити ноздри в знак на отвращение.

Мама Лангстън не й обърна никакво внимание.

— Мистър Грейсън, ваш дълг е да пазите всеки живот в този керван, а това означава и живота на онова бебе. Чуйте само още едно нещо. От всичките двайсет семейства тук има само още една жена с мляко, а тя кърми близначетата си. Лидия е единствената надежда на онова мъничко същество. И сега само от вас зависи дали то ще умре или ще живее.

Лиона Уоткинс презрително скръсти ръце. Тя не отговаряше, ако мистър Грейсън вземеше решение да изпълни молбата на Мама Лангстън, която се бъркаше във всичко. Уоткинс винаги я бе считала за проста жена, и сега Мама Лангстън окончателно го беше доказала.

— Това може да го реши единствено мистър Коулман — произнесе Хал Грейсън. — Рос, какво ще кажеш? Искаш ли това момиче тук да кърми сина ти, за да се опита да го спаси?

Междувременно Лидия им беше обърнала гръб. Пет пари не даваше какво си мислеха за нея. Веднъж само да се пооправеше, щеше да замине нанякъде, където никой не я познава, където можеше да започне нов живот, без минало. Несъзнателно се беше приближила до мястото, където лежеше новороденото в един празен сандък за ябълки, увито във фланела. Гледаше надолу към дребното телце, което се бореше за живот, когато чу баща му да се размърдва.

Той стана и погледна към обърнатото с гръб към него момиче, което причини толкова шум във фургона и прекъсна скръбните му мисли за смъртта на Виктория. Първо обърна внимание на косата й, същински къпинов храст; какво ли нямаше в сплъстените кичури коса — сухи листа, трева и един Господ знае още какво се беше вплело. Каква е тая, която можеше да се разхожда в тоя вид по това време? Рос Коулман кои ходят така.

Изглеждаше страшно слаба откъм гърба в тази нощница. Глезените, които се подаваха изпод полите й, бяха слаби и тесни. Стъпалата й бяха малки. И мръсни. Господи, това ли трябваше сега да наруши скръбта на дните му?

— Не искам това момиче тук да докосва детето ми — изсумтя с отвращение той. — Много ви моля всички да ме оставите на мира — мен и сина ми. Ако му е писано да умре, нека умре в покой.

— Добре че още поне един има със здрав разум.

— Затваряй си устата — изръмжа Мама Лангстън на Лиона Уоткинс, като я изблъска встрани, за да стигне до Рос. — Вие сте разумен човек, мистър Коулман. Защо не позволите на Лидия да накърми сина ви и поне да се опита да го спаси? Та той иначе ще умре от глад.

— Опитахме всичко — изрече нетърпеливо Рос и прокара уморено пръсти през гъстата си, тъмна коса. — Не иска да поеме кравето мляко с биберон, нито пък подсладената вода, която му давахме с лъжичка снощи.

— Той има нужда от кърма. А зърната на момичето вече са набъбнали и я болят.

— О, Господи — обади се Лиона Уоткинс.

Рос хвърли отново поглед към момичето. Тя стоеше между него и бледата светлина на фенера, която позволяваше да се види контура на тялото й под тънката нощница. Гърдите й бяха натежали. Почувства отвращение от сладострастието, което възбуждаха. Защо се разхождаше нагоре-надолу само по нощница? Дори и да се беше разболяла след раждането, никоя почтена жена нямаше да хукне в този си вид. Устните му се изкривиха в отвращение и той се запита от кой ли публичен дом е успяла да избяга. Виктория би се ужасила от вида й.

— Няма да оставя една проститутка да кърми детето на Виктория — заяви той късо.