Сюзън Филипс: Чаровник по рождение

Той очакваше, че тя ще продължи да се противи и да го измъчва. Вместо това ъгълчетата на меките й устни потрепнаха в лека усмивка, а ръцете й се отпуснаха върху колана на шортите й.

– Добре. Предавам се. Съблечи се.

Джак се засмя и я задърпа към дъното на обора. Намериха едно старо, протъркано одеяло и съблякоха трескаво потните, изцапани с боя дрехи. Телата им бяха загубили младежката гъвкавост, но закръглената й фигура му харесваше повече, а тя го изпиваше с поглед, сякаш той все още беше на двайсет и три.

Джак не можеше да си позволи да я разочарова. Положи я върху одеялото и двамата се целуваха цяла вечност. Той изследва нейните извивки и падини, а острите лъчи на светлината, процеждащи се през цепнатините между дъските, падаха върху сплетените им тела като тънки златисти въжета, като че ли за да ги обвържат още по-здраво.

И когато повече не можеха да издържат сладкото мъчение, той се отпусна нежно отгоре й. Тя разтвори крака и го пусна. Беше влажна и тясна. Твърдите дъски на пода подлагаха на изпитание телата им – утре щяха да заплатят цената – но сега им беше все едно. Той започна да се движи. Позата беше най-обикновената, мисионерската. Вдъхновена единствено от любов. Чиста и безхитростна. Лишени от бурната нетърпеливост на младостта, те се взираха в откритите си доверчиви очи. Време за безмълвни клетви и признания в любов. Двамата се движеха ведно. Люлееха се. Извисяваха се устремно. И когато всичко свърши, се отпуснаха отмалели, омаяни от чудото, случило се с тях.

– Ти ме накара да се почувствам като девственица – пророни тя.

– А ти ме накара да се почувствам като супергерой – отвърна той.

Обгърнати от земните миризми на секс и прах, на пот и на отдавна изчезнали животни, те продължиха да се прегръщат, при все че ставите и мускулите ги боляха от твърдия под. Сърцата им пееха. Дългата й красива коса се разпиля по тялото му, когато Ейприл се подпря на лакът и започна да обсипва с целувки гърдите му. Той плъзна нежно пръсти по извивката на гърба й.

– Какво ще правим сега, любима?

Ейприл му се усмихна през златистата паяжина на косата си.

– Всяко нещо с времето си, любов моя. Да не избързваме и да вървим стъпка по стъпка, да се справяме с нещата едно по едно…

***

Да бъде арестувана, не се оказа чак такъв кошмар, както си представяше Блу.

– Много ми харесаха слънчогледите – обяви помощник-шерифът Карл Докс и поглади късото си „афро".

Блу изтри четката и тръгна по коридора, за да провери пропорциите на рисунките.

– А на мен ми харесва да рисувам бръмбари. Непременно ще добавя и един паяк.

– Не зная. Хората май не се радват много на паяците.

– Този обаче ще го харесат. Паяжината ще изглежда, сякаш е изтъкана от разноцветни пайети.

– Наистина не ти липсват идеи. – Карл огледа фреската от друг ъгъл. – Началникът Уесли смята, че трябва да нарисуваш във фоайето череп с пречупени кости – предупреждение към всички да се подчиняват на закона – но аз му казах, че не рисуваш подобни неща.

– Правилно. – Престоят й в килията в участъка беше удивително спокоен, стига да не си позволяваше да мисли за Дийн. Сега, когато най-после започна да рисува това, което искаше, идеите се рояха в главата й толкова бързо, че не можеше да насмогне да ги осъществи.

Карл влезе в кабинета си. Беше четвъртък сутринта. Бяха я арестували в неделя и тя работеше върху фреската в коридора на участъка от понеделник следобед. Освен това беше сготвила лазаня за полицаите в общата кухня, а вчера два часа приемаше обажданията по телефона, когато секретарката Лорейн я сви циститът. Досега я бяха посетили Ейприл и Сил, както и Пени Уинтърс, фризьорът Гари, агентката по недвижими имоти Моника и барманът от „Барн Грил". Всички й съчувстваха, но с изключение на Ейприл, никой не бързаше да я измъкне от ареста, докато Нита не подпишеше окончателните документи, разрешаващи осъществяването на проекта за обновяването на града. Това беше условието, поставено от Нита, за да се уреди арестът на Блу. Блу й беше бясна… и безкрайно трогната.

А от Дийн нито следа. Той я беше предупредил, че няма да хукне след нея, и не беше от мъжете, които отправят напразни заплахи.

Началник Уесли надникна в коридора.

– Блу, току-що ми съобщиха, че Ламонт Дейли ще се отбие на чаша кафе.

– Кой е той?

– Шерифът на окръга.

– Ясно.

Младата жена остави четката, изтри ръцете си и се върна в незаключената килия. Засега беше единствената затворничка, макар че Рони Арчърс беше тук за няколко часа, след като Карл го прибрал за шофиране с невалидна книжка. За разлика от Дийн, Карън Ан тутакси доприпка да освободи любовника си, но пък гаранцията, която Карл определи на Рони, беше само двеста долара.