Райчел Мид - Среднощният диамант

— Спасението е на второ място след намирането на съпрузи? — Седрик ужасено допря ръце до гърдите си. — Наистина, госпожице Бейли, това е най-светотатственото нещо, което съм чувал. Не мога да повярвам, че дори бихте си помислили такова ужасно нещо.

— Не съм — каза Аделейд, най-сетне предала се на усмивката, която потискаше. — Тамзин ни казва това всеки път, когато отиваме на църква.

Засмях се с тях, а после осъзнах, че бях оставила ръкавиците в стаята си — истински грях, ако питате мистрес Мастърсън.

— Трябва да се върна горе. Лек път, Седрик.

— И на теб. — Той потупа леко ръката ми, а после отново поде закачливия си разговор с Аделейд. Когато го направи, чух ахване, което двамата не доловиха.

Обърнах се и видях, че то беше дошло от Розамънд — момиче от къщата, което доста харесвах. Беше се сгушила до стената и шепнеше нещо на съквартирантката си Силвия. Очите и на двете момичета се разтвориха широко, когато ме видяха да приближавам.

— Какво става? — запитах.

— Той докосна ръката ти! — възкликна Силвия.

— Значи е вярно — прошепна Розамънд. — За теб и за по-младия господин Торн.

Потиснах порива да завъртя очи:

— Познавате ме по-добре! Как може да вярвате на онези глупости, които Клара измисли? Само почакайте. Следващия път, когато говорите с нея, ще ви каже, че не е вярно.

Двете момичета се спогледаха.

— Бяхме с нея по-рано днес — каза Розамънд. — И тя изобщо не спомена, че не е вярно.

— Каролайн говореше за това — каза Силвия предпазливо. — За теб и… ъъ, за него.

— И Клара казваше същото? — възкликнах. Розамънд се намръщи:

— Не… Клара всъщност не каза нищо. Само слушаше и кимаше.

— И се усмихваше — добави Силвия. — Много. Завъртях се рязко, търсейки Клара, и я открих да ме

наблюдава от другата страна на фоайето. Когато погледите ни се срещнаха, тя се ухили самодоволно.

Сърцето ми спря. Прегърбеният мъж наистина се беше оказал прав. Клара ме предизвикваше да изпълня заканата си. В известен смисъл. Може би самата тя беше престанала да повтаря слуха, но той все пак щеше да се разчуе, ако Клара не направеше нищо, за да го възпре. Потвърждаваше я негласно с мълчание и усмивки. Това беше достатъчно да ме накара сериозно да обмисля отново идеята да й нарежа лицето.

Успокой се, Мира, казах си. Тя не е фанатичка, искаща да убие аланзанец. Не е някой бандит от уличките, който се опитва да краде пари. Тя е просто едно глупаво момиче. Не й обръщай внимание. Имаш в живота си по-важни неща, за които да се тревожиш.

Да, имах. Неща от рода на това да стигна до Адория и да помогна на Лонзо. Неща, които можеха да се объркат сериозно, ако лъжите на Клара се разчуеха.

Информацията е истинската сила.

Размишлявах върху тези думи, докато продължавах да се изкачвам към горния етаж. Дали тайнственият мъж беше прав и за това? Дали разкриването на миналото на Клара беше начинът да я спра и да постигна целите си? Потайното слухтене и дебнене никога не бяха влизали в стила ми. Исках да се изправям лице в лице с проблемите.

Тя има нещо в миналото си. Всеки има.

Тамзин приключваше с приготовленията си в стаята ни и точно се навеждаше да си закопчае обувките. Взех ръкавиците си, а после се загледах в халата, който бях преметнала на един стол да съхне снощи. Бях забравила за шперцовете, скрити в един джоб. Взрях се в халата за няколко минути, а после, когато Тамзин беше с гръб към мен, грабнах комплекта и го пъхнах в джоба на полата си. Беше време да видя точно колко могъща бе информацията.

Тамзин приглади роклята си, а после неочаквано нададе смях, когато хвърли поглед към мен:

— Виж ти, виж ти, толкова си сериозна тази сутрин. Изглеждаш, сякаш си потеглила на мисия.

Успях да се усмихна напрегнато, докато излизах с нея през вратата.

— Може и да съм.

Слуховете продължиха да витаят в къщата за известно време, но след като Клара не ги подхранваше, в крайна сметка отшумяха. Въпреки това тя така и не ги отрече направо и знам, че няколко момичета продължиха да вярват най-лошото за мен. Други, които познаваха стила на Клара, прецениха, че това е поредният подъл номер от нейна страна, и оставиха въпроса без внимание. Историите така и не стигнаха до Джаспър или до съквартирантките ми. Тамзин и Аделейд щяха да потърсят сметка на Клара, а аз не исках да се замесват.

Но Клара не беше приключила с мен. Вместо клевети тя отприщи подновен потоп от действия, за да ми стъжни живота. Крадеше писмените ми работи. Препъваше ме в часа по танци. Вечно подмяташе дребни заядливи реплики тук и там. Бяха дразнещи, но можех да ги изтърпя.