Райчел Мид: Среднощният диамант

И тогава позволих на сълзите да рукнат.

В дните, които последваха, Кейп Триумф бе преобърнат надолу с главата. Губернаторът Дойл не бе знаел нищо за измяната на сина си, но трябваше да се справи с последиците му, работейки с други водачи на колониите и агенция „Макгру“. На икорите бе разрешено да се разположат на лагер в покрайнините на града и отправиха оплакванията си в дипломатически разговори, за чието улесняване помогна Тамзин.

Илайджа, както бях заподозряла, беше човекът, който шифроваше и разшифроваше баланкуански съобщения за Том. Илайджа бе разкрил пълния мащаб на конспирацията едва наскоро. Това знание се бе появило непосредствено след все по-усилващо се смущение от работата на Том, но страхът, че отмъщението може да засегне семейството му, беше възпрял Илайджа да скъса с него. Сега, свободен, той си откупи амнистия, като разказа всичко, което знаеше. Гледката как Том се кани да ме убие, се беше оказала катализаторът, който най-сетне беше разтърсил Илайджа. Беше се разочаровал твърде много от Том и се беше привързал твърде много към мен, доказвайки по този начин, че Том греши. Близостта, привързването и отношението към другите като към човешки същества, а не пионки, в крайна сметка не бяха слабост.

А Грант? Е, Грант не беше лесен за убиване.

Един лекар извади куршума и каза, че не е засегнат нито един жизненоважен орган, но опасността от инфекция или твърде голяма загуба на кръв още висяха застрашително над нас в онзи първи ден. Прекарах тези часове в агония, докато Грант ги преживя силно упоен от обезболяващи в дома на Сайлъс. Най-сетне лекарят обяви, че Грант ще се възстанови напълно, и докато постепенно се съвземаше от ефекта на болкоуспокояващите, той се оказа непокорен пациент. Мразеше да го ограничават. Особено много мразеше някой да го обслужва. Това го правеше по-кисел и намусен от обикновено, но Сайлъс, Айана и аз нямахме нищо против, докато се редувахме да му правим компания.

Когато не бях с него, имах други занимания в изобилие. Сега и Аделейд, и Тамзин се бяха върнали в живота ми и въпреки собствените им задължения успявахме да прекарваме време заедно всеки ден. Бях във възторг, че всички се бяхме събрали отново заедно, макар да не беше същото като по-спокойните ни дни в Блу Спринг. Сега всички се чувствахме много по-възрастни.

Невероятно, но Рупърт настоя да изплати договора ми независимо колко упорито се опитвах да му кажа, че мога да взема заем за изплащането му. Само тримата Торн и Сайлъс знаеха. Корнелиус беше направил толкова много смущаващи неща, че Рупърт искаше бизнес делата му да бъдат уредени, преди постъпката му да бъде оповестена. Но дори и другите да не разбраха веднага, аз научих. Когато Джаспър ми даде копие от напълно изплатения ми договор, не можех да спра да го гледам. Бях свободна. Бях успяла да стигна до Адория и бях откупила живот за Лонзо и за себе си. Коляното му беше достатъчно добре, за да може той пътува, и го очаквах всеки момент благодарение на щедростта на Грант. Бях дала за благотворителност онова, което бях спечелила като лейди Авиел.

Участието ми в сформирането на градска стража също бе пазено в тайна, въпреки че веднага се заех с планирането му заедно със Сайлъс. Неговият опит беше успокояващ, но нямаше да разполагам с него задълго. Беше му възложено лично да ескортира Уорън и няколко други изменници обратно до Осфрид и трябваше да приема стряскащата реалност скоро да поема напълно командването.

Мисля, че Сайлъс изпита облекчение, когато Грант се премести обратно в собственото си жилище. Може и да чувстваше Грант като свой син, но беше доста проблемен син. Щом Грант се прибра у дома, прекарвах в мансардата му толкова много време, че със същия успех можеше да съм се нанесла да живея там. Тримата Торн ми позволиха да остана в Уистерия Холоу още малко, но вече не можеха да ми диктуват какво да правя. Все още прекарвах много време в къщата, а сред целия друг хаос в света никой всъщност не следеше строго къде се намирам.

— Не би трябвало да правим това — казах на Грант една сутрин. Беше истински лукс да се събудя с него, вместо да бързам да изчезна посред нощ.

Той се претърколи и обви ръце около мен:

— Да спим до късно?

— Не. Знаеш какво. Не бива… да се претоварваш. — Леко проследих с пръст ръба на превръзката, която още покриваше гърдите му. — Още се възстановяваш.

— Да се възстановяваш, не е същото като да си мъртъв. Докторът казва, че съм добре, а и бездруго малко закъсня да изразиш загрижеността си.