Чарлз Буковски - Поща

Здесь есть возможность читать онлайн «Чарлз Буковски - Поща» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: ФАМА, Жанр: Эротические любовные романы, Контркультура, Юмористические книги, Эротика, Секс, Философия, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Поща: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Поща»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Чарлс Буковски (1920–1994), прозаик и поет, знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е сред най-тиражираните и превеждани американски автори, а според доста мнения — и най-подражаваният. Роден е в Германия, но животът му преминава в Калифорния. Пътят му в литературата не е гладък. Започва да публикува разкази през 1944-а в литературни списания, първият му поетичен сборник излиза през 1960-а, когато е вече на четирийсет, а първият му роман — „Поща“ — който го прави известен на широката публика, се появява през 1971-ва. Творчеството му наброява около 50 книги — поезия, проза, есеистика, сценарии. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Общият тираж на книгите му по света надхвърля 2 милиона. „Поща“ е деветата книга на Чарлс Буковски, която издателство „Фама“ предоставя на българските читатели.

Поща — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Поща», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

О, Боже, помислих си.

И излязох.

Заобиколих църквата отстрани и видях стълбище надолу. Влязох през отворената врата. И познай! Един ред кенефи. И душове. Но беше тъмно. Лампите бяха изгасени. Как, по дяволите, очакваха някой да намери пощенска кутия в тъмното? Тогава видях електрически ключ. Щракнах го и лампите в църквата светнаха, вътре и вън. Влязох в следващото помещение. И там на една маса — свещенически одежди. И бутилка вино.

Бога ми, рекох си, кой друг освен мен ще попадне на такава сцена?

Дръпнах един гълток от виното, оставих писмата върху расото и се върнах при баните и кенефите. Изгасих лампите и седнах в мрака да се изсера и да изпафкам един фас. Мислех да си взема и душ, но си представих заглавията във вестниците: ПОЩАЛЬОН ХВАНАТ ДА ПИЕ БОЖИЯТА КРЪВ И ДА СЕ КЪПЕ ЧИСТО ГОЛ В КАТОЛИЧЕСКИ ХРАМ.

Пак не ми остана време за обяд и Джонстън написа докладна, че съм закъснял 23 минути.

По-късно научих, че писмата за църквата трябвало да бъдат доставени в къщата на свещеника, разположена в съседство. Е, сега поне знам къде мога да се изсера и подмия, ако го закъсам.

10.

Започнаха дъждовете. Повечето ми харчове бяха за пиячка, затова обувките ми бяха продупчени, а шлиферът — прокъсан и овехтял. При всеки по-силен дъжд прогизвах, ама казвам ти, прогизвах — чак до гащите и чорапите. Щатните си пускаха болнични, пускаха си болнични от всички станции в града, затова в „Оукфорд“ постоянно имахме работа — имаше работа във всички станции. Дори резервните се пишеха болни. Аз не си пуснах болничен, защото бях твърде уморен, за да мисля разумно. Тази конкретна сутрин отидох в станция „Уентли“. Вилнееше една от ония петдневни бури, когато дъждът се излива като из маркуч и целият град изнемогва, всичко изнемогва, канализацията не поема достатъчно бързо водата, водата прелива през бордюра и на места наквасва моравите и влиза в къщите.

Изпратиха ме в станция „Уентли“.

— Казаха, че им трябва способен човек — извика Павето след мен, докато излизах под леещия се дъжд.

Вратата се затвори. Ако таратайката запали — а тя запали, — щях да отида в Уентли. Всъщност нямаше значение — ако не запали, те изритваха с автобуса. Краката ми вече бяха мокри.

Отговорникът в „Уентли“ ме прати на сортировъчния шкаф. Беше тъпкан с писма и аз почнах да тъпча още с помощта на един друг резервен. Дотогава не бях виждал такъв шкаф! Това беше някаква лоша шега! Събрахме дванайсет вързопа. Този шкаф сигурно съдържаше пощата на половината град. А още не знаех, че районът е само баири. Който го беше измислил, сигурно е бил психопат.

Вдигнахме пощата и я изнесохме и точно да тръгвам, шефчето излезе и вика:

— Не мога да ти отпусна помощ за този тур.

— Няма проблем.

Нямало проблем, дръжки. Със закъснение научих, че с Джонстън са дупе и гащи.

Маршрутът започваше от станцията. Първият от дванайсетте подрайона. Излязох в пороя и с мъка тръгнах надолу. Това беше най-бедният квартал на града — малки къщи и дворчета, кутии, пълни с паяци, кутии, висящи от пирон, а в къщите — дъртофелници, които свиват цигари, дъвчат тютюн, подсвиркват на канарчетата си и зяпат глупака, дето се щура под дъжда, тоест теб.

Когато гащите ти се намокрят, почват да се свличат, свличат се надолу, надолу, върху бузките ти отзад, превръщат се в мокра лента, придържана само от чатала на панталона ти. Дъждът размазваше мастилото на някои от писмата; не можеш да задържиш цигара запалена. Постоянно трябва да бъркаш в чантата за списания. Още първият подрайон ме умори. Обувките ми се налепиха с кал и натежаха като ботуши. От време на време се подхлъзвах и едва се задържах да не падна.

Една врата се отвори и някаква бабка ме застреля с въпроса, който чувах по сто пъти на ден:

— Къде е редовният пощальон?

— Госпожа, МОЛЯ ВИ, откъде да знам аз? Откъде, по дяволите, да знам? Аз съм тук, значи той е някъде другаде!

— Калпазанин с калпазанин!

— Калпазанин?

— Да.

Изсмях се и пъхнах едно дебело, наквасено писмо в ръката й. Продължих с останалите. Може би нагоре щеше да е по-добре, помислих си.

Друга бабишкера се направи на любезна:

— Влезте да пиете един чай и да се изсушите.

— Госпожа, не осъзнавате ли, че нямаме време дори да си дигнем гащите?

— Да си дигнете гащите ли?

— ДА, ДА СИ ДИГНЕМ ГАЩИТЕ! — изкрещях и пак се гмурнах във водопада навън.

Приключих с първия участък. Отне около час. Оставаха единайсет, значи още единайсет часа. Невъзможно, помислих си. Сигурно за начало бяха поставили най-трудния.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Поща»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Поща» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Поща»

Обсуждение, отзывы о книге «Поща» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x